публикувано във вестник Антропософски вести 88 бр.
Гостуването на Щефен Хартман в България се състоя по покана на Даниел Захариев (Антропософски кръг „Изис-София“).
Вие за трети път гостувате в България като концертен изпълнител, както и лектор в областта медитациите, представяйки ги в една вълнуваща симбиоза с музиката. Може ли да разкажете малко повече за връзката между медитацията и музиката?
Медитацията е свързана с това да преминем към тишина, да започнем вътрешно да се вслушваме. Аз се научих, че при това голяма помощ идва с музиката. Музиката винаги е в движение. Истинската музика винаги е жива, тя е също език. И всичко това ни помага да влезем във връзка с духовия свят. Т.е. аз се опитвам медитативно да слушам музика, а музикално да медитирам.
Необходимо ли е да се прилага методът ФЕНОМЕНАЛИЗЪМ, за който Рудолф Щайнер говори в GA 151, за разбирането на феноменологията на музиката?
Рудолф Щайнер изгражда всичко върху Гьоте. А Гьоте е един голям феноменолог. Той изследва цветовете, минералите, метаморфозата на растението, метаморфозата в животинското царство. Щайнер се опира на това, поема го и продължава да го развива за свръхсетивни феномени. Красивото и хубавото при музиката е, че тя има физическо проявление, физическа одежда – тоновете, мелодиите, ритмите, хармониите. Но всеки човек може да има и свръхсетивни опитности, ако изследва на спокойствие феномените на музиката. И за мен това е много добър начин да се върви по пътя на изучаването на свръхсетивното възприемане. И още една мисъл относно GA 151 „Човешката и космическата мисъл“ – там Рудолф Щайнер описва 12 мирогледа. Един от тях е феноменализма. Обаче аз бих казал – ти можеш да превърнеш всеки мироглед във феномен. Според мен тогава можеш по-добре да го разбереш.
А можем ли да считаме, че феноменология на музиката е част от „Феноменология на Духа” на Хегел?
Не, бих ги разграничил. „Феноменология на духа“ на Хегел почива върху диалектиката. Може да се каже, че Хегел превръща във феномен мисълта. И той винаги мисли в три стъпки – теза, антитеза, синтеза. И това е гениално. По този начин той може да мисли за целия свят, за целия процес на света. Това е един определен метод, който Рудолф Щайнер цени много. Но характеризираното преди малко като феноменология на музиката почива върху чистото възприятие, не толкова върху логическото мислене. И именно заради това бих ги разграничил.
Вие също така пишете книги, свързани с антропософия, медитативен път на познание, музика – едно медитативно звуково изживяване на антропософията. Вашата книга „За съдбата на звуците в нашето време“, Хамбург 2018 г. поставя тази изключително интересна тема. Каква е съдбата на звуците в нашето време?
Това е един много хубав въпрос. Феноменологията по темата съм развил самият аз. И това, което открих е, че тонът минава през 12 фази. Фактически представеното в тази книга за съдбата на тоновете упражнявахме в обучението по „Антропософска терапия чрез пеене“ с Теодорос Ригас. Но аз разбирам съдбата на тоновете и в по-голям смисъл. Защото музиката като същност зависи от нас хората. В предишни древни времена е била свещена. Едва в края на 19 век започва т.нар. забавна музика, след което навлиза електрониката, тя се електрифицира и всъщност се консервира. И това възпроизвеждане по мое разбиране разрушава нещо от съществото на Музиката. Защото музиката е чисто настояще. Част от съдбата ѝ е тя да бъде електрифицирана, дигитализирана и аз вярвам в това, че днес нашата задача е да освободим съществото на музиката например чрез медитации или чрез живи концерти, както се опитах да направя вчера в църквата.
За българската аудитория ще бъде интересно да разбере нещо повече за вашето издателство в Хамбург – „Видар“. Една от лекциите, които представихте е свързана с ролята на това мистериозно същество от скандинавско-германската митология за човечеството. В България Видар е непознат като същност. Може ли да открехнете вратата за читателите по тази важна за настоящето тема?
Издателство „Видар“ създадохме през 2012 г. Торбен Майвалд, Антон Кимпфлер, Щефен Хартман, Йоханес Грайнер – една група от приятели. В трудовете на Рудолф Щайнер има няколко малки места с изказвания за Видар. А те са много важни и значими. И то например в GA121 „Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология“. Ние изследвахме тези твърдения. Може да се разбере, да се открие, че Видар работи заедно с Михаил и Христос. Аз го наричам по-младият брат на Михаил. Много дълго време той е действал на заден план. Видар много дълго е мълчал и събирал силата за решаващия момент в Залеза на Боговете. И за това говори „ЕДА“ северно-германската митология. Тя описва, че вълкът Фенрих поглъща Один. Один е бащата на Видар, най-висшият бог. И той умира при залеза на боговете. А Видар спасява развитието на света, защото поставя обувката си в пастта на вълка. Това е много особена обувка, направена от остатъци, отпадъци, които се получават при изработването на обувки от хората. Това е един велик митологичен образ. Дълго време може да се размишлява върху него. Аз го разбирам по следния начин – остатъците са от съдбите на хората. Ние можем да ги наречем също нашият потенциал, нашият неизживян живот, който се събира от Видар и от това той прави тази специална, особена обувка. И това е дълбока тайна, че злото не може да погълне, да изяде нероденото.
Вие имате концерти и водите лекции в различни страни. Има ли нещо в българската публика, което е специфично в сравнение с други места по света? Планирате ли още гостувания в България?
Много обичам да идвам в България. Тук усещам връзката с изтока. Във Финландия усещам повече връзката със севера, но също така и откритостта към Русия. В Бразилия изживявам повече качествата на юга и югозапада. Вярвам, че българите са много духовни, въпреки комунизма. Може би е помогнало и това, че Петър Дънов е действал тук. Мен ме интересува също така връзката между антропософията и потока на Петър Дънов. И вярвам, че моята работа в България е като един зародиш, едно семенце за бъдещето. Освен това намирам за много вълнуващо, че този град се нарича София. Със сигурност е свързано и с космическата София. Антропософията също носи София в своето име. Т.е. има много за работа.
Какви са вашите най-близки творчески планове?
От България заминавам за Швейцария, в Аскона, което се намира на границата с Италия. Там ще имам две лекции за музиката в много специален курортен дом. Той е бил създаден от Ита Вегман и аз изживявам там една връзка между музиката и лечебните сили. Наистина се опитвам на много места в света чрез музиката да лекувам и да предавам смелост на хората, да ги стимулирам да вървят по своя път. И в този смисъл аз създадох музика по „Философия на свободата“ на Рудолф Щайнер. Това е нещо много специално. Мисля, че никой до сега не го е правил. От всяка глава написах музиката по едно изречение, за пеене, за глас, а между тях – свирене на пиано, интерлюдии. По този начин „Философия на свободата“ оживява по нов начин и това е моят отговор на проблема с изкуствения интелект, моят дар за стотната година от смъртта на Щайнер, които се навършват на 30 март 2025г. Това ще бъде много специален, важен момент вярвам. Тук въпросът е дали антропософията ще умре или ще възкръсне. И аз ще се опитам през тази година навсякъде да помогна така, че да се появи нова антропософията. И може би догодина тук в България ще можем да продължим тази работата по философия на свободата.
Темите, по които можем да говорим и да разказвате са много, интересни и всеобхватни и разбира се не могат да бъдат побрани в едно интервю. Но въпреки това, има ли нещо, което бихте искали да споделите, нещо което не се е появило като въпрос?
Много се радвам за това интервю. И сега на няколко пъти стана дума, с приятели от тук, че ще бъде преведена една книга на Антон Кимфлер – „Дневни сентенции и нощни размисли“ и аз много се радвам. Това е една много специална книга, пътепоказател за всеки ден от годината, по две изречения. Със сигурност би било едно много добро дело, ако вие я преведете. И може би следващата година когато дойда ще можем да я кръстим.
Сега ще кажа още една важна мисъл относно работата на Антон Кимфлер. В настоящето има много ясновиждащи хора и някои от тях са нещо малко като гуру. Големият въпрос обаче е дали ние успяваме да работим заедно добре и дали ще успеем да създадем една много добра разумна преценка в себе си. Това е много по-важно от разни сензационни откровения. И аз Антони Кимфлер го изживявам като пример да се работи заедно добре с волята и да се създаде една трезва добра преценка, да се научи човек да си я създава. И именно затова много се радвам за този проект за издаване на книга.
Въпросите зададе Цвета Мишкова
Превод Катя Белопитова
