Интервю с Теодорос Ригас за Антропософски вести

Пеенето е търсене на себе си и откриване на корените на тази наша способност, дадена ни още от началото

С това обучение Терапията чрез пеене прави своите първи стъпки в България. Обикновено пеенето се свързва с талант. В тази връзка какво можеш да споделиш на хората, които не са срещали  терапията?

Да, обичайно се свързва с талант. Това според мен е едно погрешно схващане, защото пеенето е естествен начин на изразяване на хората  и не само, същото важи и за птиците, за животните. Малките бебета пеят, дори през повечето време да ни звучи като плач. Първият звук, който издават е звук, който ние използваме в Терапията чрез пеене. Характерно за нашия свят е, че гледаме на нещата по един обърнат, изкривен начин. И това дава обяснение  защо е станало толкова материалистично самото пеене: „Ти имаш талант, ти трябва да отидеш на конкурс, да те приемат в академията, да станеш популярен певец…“ Всъщност не става въпрос за това да бъдеш известен или велик певец. Това е търсене на себе си и откриване на корените на способността за пеене, които са вътре в нас, дадени ни още от началото.  Създателят е създал света от звук и светлина –  фотон  и вибрация. Няма друг път за изразяване на нашата душа и дух. Обичайно медитираме със светлина, визуализираме светлина, но забравяме звука. А те винаги вървят заедно и е нужно  да ги поставим така. Нека природата говори. Имал съм опит с много хора в моята терапевтична работа, които идват и казват: „Аз не мога да пея, аз нямам талант“. И аз винаги отговарям: „Ти се определяш като неталантлив и това рефлектира върху теб. Нужно е да се върнеш към своята автентичност. Ти идваш от звука“. Помниш какво Ерих каза вчера в лекцията. Ние имаме прототипа на ритъма на живота в нас 4:1 – 4 сърдечни удара и едно вдишване. Всеки орган вибрира и „бие“ ритмично. Ти си роден с това, ти си ритъм, звук. Това е музика. Толкова е лесно за разбиране, но някак си го пропускаме.

Как  терапията чрез пеене  стана твой път?

Срещнах се с терапията чрез пеене, защото имах проблеми с гласа. Преди това аз пеех, имах концерти в църкви. Беше за мен време, в което изпълнявах  Бах, Хайдн, Моцарт, църковна музика. Можех да я разбирам с душата си, защото това винаги е душевен процес – нещо, което да прегърнем и почувстваме вътрешно. И аз много обичах това. Но се появи проблем – гласът ми беше като „покрит“. Посетих специализиран лекар и той ми каза, че всичко е наред и няма причина да се случва. Но ето, че аз не можех да пея. Наложи се да спра концертите и бях нещастен. Търсейки разрешение, отидох в моето училище, където съм учил пеене, за да се срещна с учителя си. И така изведнъж погледът ми попадна на обява за нов курс по Терапия чрез пеене. И аз си казах: „О, това е за мен!“. Когато започнах, всички проблеми с гласа ми спряха. Това разбира се не стана изведнъж, а с времето. Аз обаче открих, че този проблем като че ли беше заложен от моето „Аз съм“ в духовен план, за да ме направлява да спра традиционното обучение. Изключително интересно е как нашият дух може да ни води по един сериозен и практичен начин. Започнах моето обучение по Терапия чрез пеене, което продължи 4 години. След това се появи възможността да работя в болница като терапевт. Някой би казал: „Уау, това е страхотно!“, но това беше като рязко гмурване в дълбоки води. Въпреки всичко, аз бях много ентусиазиран, вдъхновен и щастлив.

Каква е крайната цел на обучението по Антропософска терапия чрез пеене в България?

Това е много добър въпрос. Какво е важно за България? В предишния ден ние говорихме за това в курса. Може би тук има възможност за създаване на общност, братство, не в религиозен смисъл разбира се, няма да правим манастир, но в аспект да бъдем заедно, да се върши работа за България и тези, които имат нужда. Мисля за това като за лечебна работа, което не значи непременно, че ние ще излекуваме хора имащи някакви тежки сърдечни, хронични болести, рак, а за промяна на енергиите. Може би да го погледнем под един друг ъгъл – как променяме разрушителните енергии, за да ги трансформираме? Да бъдем общност в светлината на Арх. Михаил, да създадем кръг, в който действа енергията на Светия Дух – лекуваща енергия, духът на земята. И как бихме помогнали да го направим с нашите способности, които са да звучим? Защото звукът е много силна вибрация. Как бихме могли да помогнем за освобождаване от  омраза, алчност, боевете да се превърнат в мир, разбирателство и взаимопомощ? Това е един процес на лекуване в светлинен път. Това е моята представа за нещата какви биха могли да бъдат.   От вероятно 16-17 участника, може би 8 човека са като ядро на курса. Нека направим нещо заедно, да работим заедно – като група, да помагаме с нашето прозвучаване и пеене, но също и да работим като индивидуалности. Всеки е свободен да върши своята собствена работа в Терапия чрез пеене с хората. Но ако понякога имаме случай, който се нуждае от по-интензивно въздействие, бихме могли да му помогне като работим в група за него. Ние винаги трябва да сме водени от свободната воля. Това би трябвало да е общност, основана на братството. Правим го, защото се обичаме един друг, не защото трябва сега да направим нещо за света. Ще бъде: „О, аз бих искал да направя нещо, с теб заедно да помогна на някого, да помогна на града, да дам повече енергия. Нека се съберем заедно и изпеем песен за града!“

Ние правим това.

Да, вие знаете за какво става дума. Това е моето виждане за нещата.

Необходими ли са някакви специални личностни качества, за да стане човек Певчески терапевт или такъв може да стане всеки, който пожелае?

Аз казах, че не търся някакви специални качества, няма нужда от познания в академичната част на музиката и специални певчески способности. Това е нещо, което идва от процеса. Нека погледнем към това малко по-далече. Какви способности според теб са важни, за някого да участва в обучението? Ти имаш опит от нашия курс и знаеш, че това е нещо което трябва да свършим с нашите души, с нашето същество.

Смятам, че това би следвало да е съзнателен човек, който има готовността да поеме по пътя на срещата със себе си и света по един друг начин, като процес на вътрешна трансформация. Да разбереш „Кой съм аз?“. Защото не винаги е толкова приятно да се изправиш срещу вътрешното си същество.

Да, да видиш всички аспекти на себе-то си – много хубавите аспекти, които несъмнено имаме и такива, които не са много приятни, към които не искаме да поглеждаме. Но готовността да искам да обичам себе си от всички страни – това е процес. Не бих искал хората да имат способности в материалистичен смисъл, а да обичаме музиката, да сме привлечени от нея, да имаме някакъв опит като индивидуалности. Това е причината, поради която казвам, че не го препоръчвам за по-млади хора. Не е защото не ги харесвам, а защото те трябва да придобият опит, не само да четат книги, а да имат житейски опит. Разбира се има изключения с готови млади хора. Виждаш – в нашия курс хората са над 30 годишни. Това е естествено. Тук нямаме за цел да отидем в училище  и да научим това и онова. Не, по-скоро бихме казали, че ти имаш това „повикване“ отвътре, този вътрешен глас който те вика. Това е една важна причина и ако имаш житейски опит като индивидуалност, ако обичаш това което правиш, желание да помагаш  това са аспекти на индивидуалността, които са важни за Певческия терапевт. Аз не правя интервюта на хората, които ще участват, но зная, че тези които идват са имали вътрешното повикване и това е естествено: „О, това е за мен!“. Всеки си има личната причина. Но е важно да се разбере, че това не е академично образование. Няма нищо общо с това да стоим заедно, да четем книги, да говорим и да имаме изпити. Това е нещо тотално различно – процес на преживяване и трансформация.

Като участник, аз мога да направя една ретроспекиция какво се е променило в мен през тези години на обучение, колко силно въздействие е имало в моето личностно  развитие. Ти засегна този въпрос за трансформацията вчера в лекцията си. За това, че ние в ролята на терапевти сме катализатори, но и трансформацията е двустранна. Като наш преподавател, какво се промени в теб при това общуване с участниците?

От моя гледна точка това наистина е много интересно, защото ние започнахме своя първи опит с обучението още 2016г. Бях много ентусиазиран и зареден със сърдечна енергия за това ново начинание. Идвайки в непознатата за мен България /познавах единствено организатора/, стартирахме с участниците и се потопихме в процеса. От тогава много неща се случиха. Аз станах много по-съзнателен за това, което правя, по-предпазлив да не се втурвам веднага при първия импулс.  Това разбира се дойде с опита, но много важно за мен – аз станах по-търпелив, по-тих, преминавайки през този процес. Да остана спокоен, изчаквайки нещата да се случат и развият от само себе си, да наблюдавам, да дам на хората възможността да се изразяват по-свободно.

И хората ме питаха:“ Ако правя едно упражнение  по този или онзи начин правилно ли е, грешно ли е, как би трябвало да го направя?“ … „Мммм направи го! Ще откриеш сам“.  Това беше моят личен процес. Как да работя с група от индивидуалности беше също нещо ново за мен, опитвайки се да пазя баланса между прекалено много инструкции, структура и противоположното – прекалено много свобода всеки да прави каквото си иска. Това не е лесно, защото можеш да станеш и антипатичен. Но като водещ на процеса, си запознат с всички аспекти и е нужно да ги следиш и вземеш решение.  Да поставя нещата в баланс  е нещо, което се промени през опита. Трябваше да преодолея и това да не се държа според очакванията, а да бъда себе си. Аз не съм някакъв гуру или учител в светлина, аз съм човек и бих искал да си бъда такъв. Това ми даде много повече вътрешна свобода, без страх. Щайнер говори за голямото предизвикателство за съвременните хора – да живеят в любов към свободната си воля и в постоянния процес на разбиране волята на другия. И така това е много важно за мен. Това прилагам в живота и работата си. Наблюдавам безкраен процес и това ме прави спокоен и осъзнат. Колкото повече го правя, колкото повече опит имам, толкова повече изпитвам любовта. Ако се докоснеш до нещо, което наистина обичаш, ти израстваш, наблюдаваш и навлизаш в по-дълбоки разбирания какво всъщност любовта е. Аз се промених и продължавам.

Всички ставаме свидетели на това как светът е завладян от неразбирателства и конфликти, тъмнината като че ли е надвиснала над нас. Може ли пеенето да промени нещо в тази ситуация?

Всичко това идва от неразбирателствата. Но ние сме свидетели каква мощна сила е медитацията – нещо, което науката тепърва открива. Когато пеем, ние можем да променяме. Да останем заземени е първото нещо, на което наблягам когато започваме това с учениците. Ние можем първо да погледнем към себе си и да се променим без морален аспект. Това е естествена вътрешна промяна, която ще даде много на света. Като лемниската, чрез пеенето ние осветяваме от съзнанието навътре към себе си и разпръскваме навън към света.

Какво би пожелал на читателите на „Антропософски вести“?

Да , аз имам пожелание – да бъдат смели, да имат куража да правят повече опити за всички неща, които Щайнер ни учи и да са ентусиазирани за всички процеси на трансформация. Да бъдат в сърдечната сила на лъва и да се доверят на процеса, опита от преживяването, а не на академичното мислене. Това пожелавам: „ Оставете се на процеса,  не го мислете.“

Изготвяне и превод: Цвета Мишкова

Интервю за Антропософски вести – Брой 76/2022г. Целият брой 76 може да прочетете от ТУК.