Пътят на Валдорфското училище – Антропософски вести – Брой 76/2022г.

Материалът е вдъхновен от топлия разговор с Теофана Манева – един от създателите на първата валдорфска градина и Весела Еленкова – един от основателите на Валдорфско училище и детска градина „Проф. Н. Райнов“

Пътят на Валдорфското училище – какъв е той, как е започнал, кой върви по него, защо е толкова силен импулсът за създаването и развитието му? Защо е толкова важно за нашето общество и какви хора ще излязат от него, за да тръгнат по пътищата на живота? Това са въпроси, чийто отговори са скрити във всеки един, който е станал част от този път. Но нека надникнем назад в миналото и отправим поглед към началото.  А за да стигнем до идеята за  създаване на валдорфско училище …

През 2007 г. в София е открита първата валдорфска детска градина „Златно зрънце“.Началото е трудно, с няколко дечица, новремето минава бързо, децата се увеличават, а ето че идва ред на първия випуск завършващи градината.  Естествено се поражда и въпросът – „До тук беше чудесно! А сега накъде?“. Как ще се случи този важен преход от градина към училище? И ето какво може да направи импулсът и грижата за децата – появява се инициатива за основаването на училище, родена от необходимостта на родителите от Златно зрънце децата да продължат във валдорфско училище. Събитията се задвижват, а ентусиазмът е това, което може да окрили, да премине през трудности и да впрегне волята за действие. Започва провеждането на редовни събирания, организиране на срещи с представители на МОН, създава се учителска група за разработване на валдорфски учебни програми, които в първоначалния си вид са доста по-различни от официалните. Организирано е едноседмично обучение с Ян Нет /първия ментор на училището/от Нидерландия, лектор на първия 12-седмичен въвеждащ курс по валдорфска педагогика, проведен в България и вдъхновител за появяването на първата валдорфска градина.

Периодът 2010-2011г се посвещава на събирането на документи за издаване на лиценз на училището. 2011 г. от МОН се получава разрешение и под наем е взето помещение в тогавашната  сграда на ЧДГ „Златно зрънце“. Създава се сдружението „Училище за нашите деца“. На помощ идва Кристоф Йохансен от IAO (Асоциацията за Валдорфска Педагогика в Централна и Източна Европа и Далечния Изток), който помага с организирането на дейността – образователната и управленската. А с подкрепата на немската фондация „Софтуер“ АГ малката класна стая е готова за началото на учебната година. Ето ги и първите трима ученици – двама в първи клас и един във втори. Ново начало, ново начинание, разбира се и ново име. Първите срещи за присъединяване към детската градина се провеждат в галерия „Николай Райнов“. И някак естествено тази личност на писател, художник с широк духовен мироглед и богато наследство в българската култура става име на новото училище. Към инициативата се присъединява вдъхновяващ учител – Анелия Андонова, която се влюбва в каузата. След училище пък първите трима ученици са в занималнята с г-жа Силвия Василева, към която родителите отправят покана с откриването на училището да бъде първата валдорфска учителка. И така работата продължава усилено  с ежеседмични срещи, на които се обсъждат възможности за финансиране на начинанието, привличане на съмишленици за каузата – родители и учители, готови да се ангажират с нея. Три валдорфски майки – Нели Долдурова, Людмила Тенекеджиева и Гергана Георгиева полагат огромни усилия за набавянето на всички необходими документи и разрешения. Начинанието се радва на подкрепата на ЧДГ „Златно зрънце“ и представители на Антропософското общество в България.

През 2012 г. училището и ЧДГ „Златно зрънце“ решават да се преместят заедно в центъра на града. Организирана е огромна кампания за привличане на нови семейства, така че да се поеме наемът на къщата и да се осигурят всички необходими разрешения. Първите трудности са от административен характер, сблъсъка с образователната система, условията които трябва да се осигурят, за да се обезпечи училището.

Възниква необходимостта от първоначална програма, която е съобразена с изискванията  на МОН, а в същото време отговаря на принципите за валдорфско образование. Основната работа на първата учителска колегия е епохите, предвидени в училището, да бъдат съпоставени с програмата, спусната от МОН. И тук Ваня Митинска е човекът, който допринася изключително много за създаването на тази програма. Тя отваря една много голяма врата към въвеждането на валдорфския мироглед в образованието. И всеки път когато идват на проверки от МОН остават очаровани от знанията и уменията на учениците. Партньорството с държавата остава решаващо за създаването на училището. Представителите на МОН са открити и помагащи в процеса.

Като че ли всичко се развива гладко до деня, в който училището и детската градина се озоват в ситуация на сериозно разминаване във възгледите и невъзможност да изгладят конфликта. Това отнема години и едва през 2015 г. двете сдружения отново заработват заедно.

Междувременно училището основава своя детска градина. Трудностите са много –  определяне ролите и отговорностите, намирането на учители,  установяване на правилата. Развитието на една училищна общност изисква огромни усилия, а  и финансови ресурси, които все не достигат.  През 2016 г. е приет нов закон за образованието и Валдорфското училище се озовава в ново положение. С разрешаване на иновативни училища,  пътят се отворя, но се появява и необходимост от ново сдружение – „ЧСУ Николай Райнов“.

През 2019 г., отново благодарение на усилията на родителите и с щедрата финансова подкрепа на „Софтуер“ АГ, училището отново се премества в нова, по-просторна сграда. Броят на децата надмина 100, а в следобедните часове са организирани творчески занимания по интереси със свободен достъп за всички деца в града. От 2021г. училището получава държавно финансиране и вече е цялостно функционираща институция.

Теофана Манева: Водещата нишка, която минава през времето и държи здраво пътя на осъществяване на училище, въпреки всички препятствия, е каузата за децата.

Трудно е да се изброят всички, които в хода на годините са допринесли за създаването и развитието на Валдорфското училище. Всеки един от хората, които се появяват в даден период е във връзка с етапа на развитие и нуждата. Има хора за „челен тласък“, хора-гребци, хора за връзки с институциите… Всеки сам по себе си е уникален и допринася за общата цел.

Най-голямото изпитание и трудност за двигателите се оказва „изчерпването“ – изчерпването на хората, които дълги години носят. Да си вътре, да го мислиш, да поемеш отговорността – това изисква лична жертва.  И тук идва изкуството на социалния организъм – как на практика се случва, как се живее всеки ден. В този организъм  всеки да знае своята функция и да може да поеме отговорността, да не се страхува от това да сгреши. Всички практически направления на антропософията са изкуство. Дори воденето на диалог е изкуство.

А водещата нишка, която минава през времето и държи здраво пътя на осъществяване на училище, въпреки всички препятствия, е каузата за децата. То е нужно в  България, в името на децата. И това е надличностно, отвъд всички неразбирателства и трудности. А сблъсъците не са нещо толкова лошо, защото всеки сблъсък води до разделяне и умножаване. Нека се появяват все повече хора, привлечени от идеята, хора, които се запалват от искрата. Нека се появяват градини, училища, все повече деца да имат щастието да преминат през това обучение и когато пораснат да станат творци на собствения си живот. Силата която дава Валдорф е творческа и градивна. Учи човека да се изразява, да се проявява, да опознава другия, да го уважава. Чрез децата все повече тези принципи ще преливат в обществото.

Весела Еленкова: Едни думи на Ян Нет „рисуват“ много ясно пътя на едно валдорфско училище –  първите 7 години са действени /материална база, условия, обезпечаване на ресурси/,  вторите 7 са институционализиране /израждане на правила/ и след навършване на 14години, се ражда Аз-ът на училището.  И това предстои да се случи 2025г.

Училището върви по пътя си със своите моменти, със своите изпитания. И все по-ясна става нуждата от повече антропософски инициаитиви, които да предоставят възможности за всеки, който има нужда, да почерпи от знанията, от практическите направления на антропософията.

Това е един ретроспективен поглед назад към изминалите събития и извървяния път. В следващи материали ще се срещнем с учители, родители, деца, свързани със съдбата на валдорфското училище и картината ще става все по-цветна и жива.

Целият брой 76 на Анропософски вести може да прочетете от ТУК

Гога Джапапаридзе за Арт-терапията и предстоящия двугодишен семинар

Гога Джапаридзе е от Грузия,  художник и Арт-терапевт с богат опит в терапевтичната работа с деца и възрастни. В своята терапевтична и художествена работа Гога Джапаридзе поставя в основата Антропософията, но същественото за него е и проявяването на човека като творец, създаването на нови терапевтични похвати и подходи, водейки се от индивидуалните случаи. Семинарът е ориентиран към педагози, терапевти и хора, които имат практика – индивидуална и/или групова с деца и възрастни.

Гога Джапаридзе разказва за Арт-терапията:

Арт терапията е алтернативен метод на лечение. Това не е лекарство, което да бъде изпито и човек изведнъж да оздравее. Това е средство за самолечение и самоукрепване. Всяка художествена дейност отвежда човека в друго измерение.

Съвременният живот е изпълнен с непрестанни грижи, предизвикващи безпокойство и тревога, което уврежда личностната същност на човека. Съзнанието ни е постоянно заето с процесите на преценки, които са приковани само към материалните явления. С това мислите и представите ни стават все по-плътни и безжизнени. Поради тази причина желанията и волята са постоянно насочени към създаване на комфорт. Подтикът и навикът за физическо движение, разходки сред природата и т. н. са почти атрофирали в повечето слоеве на обществото. В допълнение към заседналия си начин на живот ние възприемаме предимно цветове, форми, информация и множеството забързани виртуални изображения, които възприемаме от екраните. На фона на подобни предизвикателства нашето самосъзнание става вътрешно пасивно, непродуктивно, зависимо от нежелани импулси от външната среда. Този начин на живот и състояние на развитото човечество уврежда личностната ос на хората с години, което води до психически и физически проблеми.

Арт терапията е един от начините за извеждане на човек от ежедневието в пространството на цветовете, формите, търсенето на естетика и умствена дейност и така да се каже –  предлага упражнения в свобода. И ако човек забележи след сесии на арт терапия, че например не всички дървета са еднакво зелени или морето не е просто синьо, има много други цветове и не забелязвани иначе детайли, означава че терапевтичният процес е започнал и че втвърдените психични нагласи са се поддали на движение. За човек, който вижда света само стереотипно, но не наблюдава непосредствената реалност, в такъв човек се пробужда интерес към прякото наблюдение на обекти и забелязва нещо, което не е долавял преди. Тогава вече имаме импулс и склонност към възстановяване.

От гледна точка на духовната наука, при всяка болест, независимо от психичен или соматичен характер, има тенденция към изключително наклоняване на една страна на везната и тук задачата на терапията е да премести утежняващия полюс така, че човекът да се доведе до „златната среда“. При такива терапии процесът е основният и когато сте вътре в него, тогава усещате вибрацията на нови сили в себе си, творческите импулси в душата си и точно този процес е стъпка към изцеление.

Арт терапията, която практикувам, съдържа определени принципи и насоки, идващи от антропософската доктрина за човека – конституционните типове хора, темпераментите, природата на различните заболявания и т.н. Също така вярвам, че терапевтът трябва да се фокусира не върху това да повтаря това или онова упражнение по модел с всички пациенти с подобни проблеми или заболявания, а да бъде непрекъснато креативен и да създава нови упражнения индивидуално за всеки човек, в зависимост от конкретния пациент.

Бих могъл да споделя един опит. През 2008 г., след руско-грузинската война, Грузия прие много бежанци.  Грузински терапевти от различни направления – изкуство, говорно формиране, евритмия, музика, драма, заедно с наши немски колеги, в рамките на проекта: „Изкуство за деца с посттравматични разстройства“ цяла година пътувахме и работихме в бежанските селища. Целият контингент от деца и юноши в тези населени места бе с остри посттравматични стресови разстройства и апатия. Младото им Аз беше напълно прекършено. Имах чувството, че трябва по някакъв начин да възстановя усещането им за вътрешната ос. Тук бяха създадени упражненията  за 6-9 години, 12-17 години. В тези упражнения основното не е какво рисуваме, а последователността, с която рисуваме, изграждаме, построяваме.  Например: сфера от точка, втора сфера от първата сфера, след това глава, след това крака и т.н. В процеса резултатите също не закъсняват. Създават се много красиви изображения. А вие като терапевт получавате възможност да диагностицирате и изхождайки от картината на пациента, да изградите един или друг терапевтичен план.

План за двугодишна Арт- терапия в България

Основната насоченост на обучението е  арт-педагогика и терапия, обособена в две части – първа и втора година. Темите на модулите от първата година ще бъдат посветени на по-доброто запознаване с областта на изкуството чрез теоретични и практически упражнения. През втората година заниманията вече ще имат по-скоро терапевтичен характер, с акцент върху общите терапевтични подходи чрез изкуствата. Ще проучим принципите на разглеждане на работата с пациентите в контекста на диагностиката. През първата и втората година се предвиждат по 4 модула – пролет, лято, есен, зима. Продължителността на всеки модул е три дни.

Първа година

Модул 1 – Есенен – теми:

Кръгът от цветове, феноменът светлина и тъмнина, духовните свойства на цветовете, полярни и съседни цветове, цветовите комбинации, практически и теоретични дискусии, домашни, които ще бъдат представени в следващия модул.

Модул 2  – Зимен – теми:

Запознаване и обсъждане на задачите, получени в предишния блок. Цветни акорди и работа по техните схеми, работилници за работа с акварели,  с мокра техника, запознаване с образните и сияещи цветове. Ще говорим за различни исторически епохи в контекста на изкуството.

Модул 3  – Пролетен – теми:

Феноменът светлина и сянка, преподаване на рисуване на натюрморти от геометрични фигури, практикуване на умения за създаване на сенки, градации, обемни илюзии. Вечерите ще говорим  за различни исторически епохи в контекста на изкуството.

Модул 4 – Летен – теми:

Моделиране, моделиране на прости форми, изпъкнали и вдлъбнати явления като основа на всякаква форма в природата. Природата е като скулптура. Въведение в Land art  като дисциплина на социалното и терапевтично изкуство на бъдещето. Гледане на документален филм за Land art  и създаване на арт обекти сред природата.

Втора година

Модул 5 – Есенен – теми:

Упражнение „Дъга“ с акварели. Упражнения за деца 4-6 години с восъчни пастели за групова терапия в детската градина. Вечерна беседа за преходната възраст и значението на черно-белите задачи за тази възраст.

Модул 6 – Зимен – теми:

Задълбочена работа с цвят, упражнение за метаморфоза като основа на цвето-терапията. Наблюдение и преглед на създадени произведения и четири етапен метод за наблюдение и анализ на произведения на пациенти. Вечерни лекции и наблюдения върху различни произведения на изкуството обсъждане по метода на четири стъпки.

Модул 7  – Пролетен – теми:

Рисуване на динамични фигури като средство за подреждане и балансиране на средната част на човешката тричленна конституция, именно Ритмичната система. Рисуване на тези фигури по различни начини (с две ръце, със затворени очи и т.н.). Вечерен разговор и обсъждане на структурата на лицето във връзка с тристранната структура на човека. Домашна работа, която ще бъде представена в следващия модул.

Модул 8  – заключителен – теми:

Запознаване и обсъждане с аудиторията на задачи, получени в предишния блок. Упражнения с глина: личен портрет. Форми на сън и будност. Развитие от прости сферични форми до форми на птици или животни. Наблюдение и обсъждане на работата на другия от терапевтична гледна точка. Заключителна изложба и закриване на семинара.

Интервю с Теодорос Ригас за Антропософски вести – Брой 76/2022г.

Пеенето е търсене на себе си и откриване на корените на тази наша способност, дадена ни още от началото

Теодорос Ригас е водещият преподавател в обучението по „Антропософска терапия чрез пеене по метода на Валборг Вербег“ – терапевт с богат професионален опит, лектор и изпълнител.

С това обучение Терапията чрез пеене прави своите първи стъпки в България. Обикновено пеенето се свързва с талант. В тази връзка какво можеш да споделиш на хората, които не са срещали  терапията?

Да, обичайно се свързва с талант. Това според мен е едно погрешно схващане, защото пеенето е естествен начин на изразяване на хората  и не само, същото важи и за птиците, за животните. Малките бебета пеят, дори през повечето време да ни звучи като плач. Първият звук, който издават е звук, който ние използваме в Терапията чрез пеене. Характерно за нашия свят е, че гледаме на нещата по един обърнат, изкривен начин. И това дава обяснение  защо е станало толкова материалистично самото пеене: „Ти имаш талант, ти трябва да отидеш на конкурс, да те приемат в академията, да станеш популярен певец…“ Всъщност не става въпрос за това да бъдеш известен или велик певец. Това е търсене на себе си и откриване на корените на способността за пеене, които са вътре в нас, дадени ни още от началото.  Създателят е създал света от звук и светлина –  фотон  и вибрация. Няма друг път за изразяване на нашата душа и дух. Обичайно медитираме със светлина, визуализираме светлина, но забравяме звука. А те винаги вървят заедно и е нужно  да ги поставим така. Нека природата говори. Имал съм опит с много хора в моята терапевтична работа, които идват и казват: „Аз не мога да пея, аз нямам талант“. И аз винаги отговарям: „Ти се определяш като неталантлив и това рефлектира върху теб. Нужно е да се върнеш към своята автентичност. Ти идваш от звука“. Помниш какво Ерих каза вчера в лекцията. Ние имаме прототипа на ритъма на живота в нас 4:1 – 4 сърдечни удара и едно вдишване. Всеки орган вибрира и „бие“ ритмично. Ти си роден с това, ти си ритъм, звук. Това е музика. Толкова е лесно за разбиране, но някак си го пропускаме.

Как  терапията чрез пеене  стана твой път?

Срещнах се с терапията чрез пеене, защото имах проблеми с гласа. Преди това аз пеех, имах концерти в църкви. Беше за мен време, в което изпълнявах  Бах, Хайдн, Моцарт, църковна музика. Можех да я разбирам с душата си, защото това винаги е душевен процес – нещо, което да прегърнем и почувстваме вътрешно. И аз много обичах това. Но се появи проблем – гласът ми беше като „покрит“. Посетих специализиран лекар и той ми каза, че всичко е наред и няма причина да се случва. Но ето, че аз не можех да пея. Наложи се да спра концертите и бях нещастен. Търсейки разрешение, отидох в моето училище, където съм учил пеене, за да се срещна с учителя си. И така изведнъж погледът ми попадна на обява за нов курс по Терапия чрез пеене. И аз си казах: „О, това е за мен!“. Когато започнах, всички проблеми с гласа ми спряха. Това разбира се не стана изведнъж, а с времето. Аз обаче открих, че този проблем като че ли беше заложен от моето „Аз съм“ в духовен план, за да ме направлява да спра традиционното обучение. Изключително интересно е как нашият дух може да ни води по един сериозен и практичен начин. Започнах моето обучение по Терапия чрез пеене, което продължи 4 години. След това се появи възможността да работя в болница като терапевт. Някой би казал: „Уау, това е страхотно!“, но това беше като рязко гмурване в дълбоки води. Въпреки всичко, аз бях много ентусиазиран, вдъхновен и щастлив.

Каква е крайната цел на обучението по Антропософска терапия чрез пеене в България?

Това е много добър въпрос. Какво е важно за България? В предишния ден ние говорихме за това в курса. Може би тук има възможност за създаване на общност, братство, не в религиозен смисъл разбира се, няма да правим манастир, но в аспект да бъдем заедно, да се върши работа за България и тези, които имат нужда. Мисля за това като за лечебна работа, което не значи непременно, че ние ще излекуваме хора имащи някакви тежки сърдечни, хронични болести, рак, а за промяна на енергиите. Може би да го погледнем под един друг ъгъл – как променяме разрушителните енергии, за да ги трансформираме? Да бъдем общност в светлината на Арх. Михаил, да създадем кръг, в който действа енергията на Светия Дух – лекуваща енергия, духът на земята. И как бихме помогнали да го направим с нашите способности, които са да звучим? Защото звукът е много силна вибрация. Как бихме могли да помогнем за освобождаване от  омраза, алчност, боевете да се превърнат в мир, разбирателство и взаимопомощ? Това е един процес на лекуване в светлинен път. Това е моята представа за нещата какви биха могли да бъдат.   От вероятно 16-17 участника, може би 8 човека са като ядро на курса. Нека направим нещо заедно, да работим заедно – като група, да помагаме с нашето прозвучаване и пеене, но също и да работим като индивидуалности. Всеки е свободен да върши своята собствена работа в Терапия чрез пеене с хората. Но ако понякога имаме случай, който се нуждае от по-интензивно въздействие, бихме могли да му помогне като работим в група за него. Ние винаги трябва да сме водени от свободната воля. Това би трябвало да е общност, основана на братството. Правим го, защото се обичаме един друг, не защото трябва сега да направим нещо за света. Ще бъде: „О, аз бих искал да направя нещо, с теб заедно да помогна на някого, да помогна на града, да дам повече енергия. Нека се съберем заедно и изпеем песен за града!“

Ние правим това.

Да, вие знаете за какво става дума. Това е моето виждане за нещата.

Необходими ли са някакви специални личностни качества, за да стане човек Певчески терапевт или такъв може да стане всеки, който пожелае?

Аз казах, че не търся някакви специални качества, няма нужда от познания в академичната част на музиката и специални певчески способности. Това е нещо, което идва от процеса. Нека погледнем към това малко по-далече. Какви способности според теб са важни, за някого да участва в обучението? Ти имаш опит от нашия курс и знаеш, че това е нещо което трябва да свършим с нашите души, с нашето същество.

Смятам, че това би следвало да е съзнателен човек, който има готовността да поеме по пътя на срещата със себе си и света по един друг начин, като процес на вътрешна трансформация. Да разбереш „Кой съм аз?“. Защото не винаги е толкова приятно да се изправиш срещу вътрешното си същество.

Да, да видиш всички аспекти на себе-то си – много хубавите аспекти, които несъмнено имаме и такива, които не са много приятни, към които не искаме да поглеждаме. Но готовността да искам да обичам себе си от всички страни – това е процес. Не бих искал хората да имат способности в материалистичен смисъл, а да обичаме музиката, да сме привлечени от нея, да имаме някакъв опит като индивидуалности. Това е причината, поради която казвам, че не го препоръчвам за по-млади хора. Не е защото не ги харесвам, а защото те трябва да придобият опит, не само да четат книги, а да имат житейски опит. Разбира се има изключения с готови млади хора. Виждаш – в нашия курс хората са над 30 годишни. Това е естествено. Тук нямаме за цел да отидем в училище  и да научим това и онова. Не, по-скоро бихме казали, че ти имаш това „повикване“ отвътре, този вътрешен глас който те вика. Това е една важна причина и ако имаш житейски опит като индивидуалност, ако обичаш това което правиш, желание да помагаш  това са аспекти на индивидуалността, които са важни за Певческия терапевт. Аз не правя интервюта на хората, които ще участват, но зная, че тези които идват са имали вътрешното повикване и това е естествено: „О, това е за мен!“. Всеки си има личната причина. Но е важно да се разбере, че това не е академично образование. Няма нищо общо с това да стоим заедно, да четем книги, да говорим и да имаме изпити. Това е нещо тотално различно – процес на преживяване и трансформация.

Като участник, аз мога да направя една ретроспекиция какво се е променило в мен през тези години на обучение, колко силно въздействие е имало в моето личностно  развитие. Ти засегна този въпрос за трансформацията вчера в лекцията си. За това, че ние в ролята на терапевти сме катализатори, но и трансформацията е двустранна. Като наш преподавател, какво се промени в теб при това общуване с участниците?

От моя гледна точка това наистина е много интересно, защото ние започнахме своя първи опит с обучението още 2016г. Бях много ентусиазиран и зареден със сърдечна енергия за това ново начинание. Идвайки в непознатата за мен България /познавах единствено организатора/, стартирахме с участниците и се потопихме в процеса. От тогава много неща се случиха. Аз станах много по-съзнателен за това, което правя, по-предпазлив да не се втурвам веднага при първия импулс.  Това разбира се дойде с опита, но много важно за мен – аз станах по-търпелив, по-тих, преминавайки през този процес. Да остана спокоен, изчаквайки нещата да се случат и развият от само себе си, да наблюдавам, да дам на хората възможността да се изразяват по-свободно.

И хората ме питаха:“ Ако правя едно упражнение  по този или онзи начин правилно ли е, грешно ли е, как би трябвало да го направя?“ … „Мммм направи го! Ще откриеш сам“.  Това беше моят личен процес. Как да работя с група от индивидуалности беше също нещо ново за мен, опитвайки се да пазя баланса между прекалено много инструкции, структура и противоположното – прекалено много свобода всеки да прави каквото си иска. Това не е лесно, защото можеш да станеш и антипатичен. Но като водещ на процеса, си запознат с всички аспекти и е нужно да ги следиш и вземеш решение.  Да поставя нещата в баланс  е нещо, което се промени през опита. Трябваше да преодолея и това да не се държа според очакванията, а да бъда себе си. Аз не съм някакъв гуру или учител в светлина, аз съм човек и бих искал да си бъда такъв. Това ми даде много повече вътрешна свобода, без страх. Щайнер говори за голямото предизвикателство за съвременните хора – да живеят в любов към свободната си воля и в постоянния процес на разбиране волята на другия. И така това е много важно за мен. Това прилагам в живота и работата си. Наблюдавам безкраен процес и това ме прави спокоен и осъзнат. Колкото повече го правя, колкото повече опит имам, толкова повече изпитвам любовта. Ако се докоснеш до нещо, което наистина обичаш, ти израстваш, наблюдаваш и навлизаш в по-дълбоки разбирания какво всъщност любовта е. Аз се промених и продължавам.

Всички ставаме свидетели на това как светът е завладян от неразбирателства и конфликти, тъмнината като че ли е надвиснала над нас. Може ли пеенето да промени нещо в тази ситуация?

Всичко това идва от неразбирателствата. Но ние сме свидетели каква мощна сила е медитацията – нещо, което науката тепърва открива. Когато пеем, ние можем да променяме. Да останем заземени е първото нещо, на което наблягам когато започваме това с учениците. Ние можем първо да погледнем към себе си и да се променим без морален аспект. Това е естествена вътрешна промяна, която ще даде много на света. Като лемниската, чрез пеенето ние осветяваме от съзнанието навътре към себе си и разпръскваме навън към света.

Какво би пожелал на читателите на „Антропософски вести“?

Да , аз имам пожелание – да бъдат смели, да имат куража да правят повече опити за всички неща, които Щайнер ни учи и да са ентусиазирани за всички процеси на трансформация. Да бъдат в сърдечната сила на лъва и да се доверят на процеса, опита от преживяването, а не на академичното мислене. Това пожелавам: „ Оставете се на процеса,  не го мислете.“

Изготвяне и превод: Цвета Мишкова

Целият брой 76 на Антропософски вести може да прочетете от ТУК.

Интервю с Д-р Ерих Скала за Антропософски вести – Брой 76/2022г.

Чрез методите на антропософската Арт-терапия постигаме взаимно трансформиране и себеусъвършенстване

Продължаваме темата „Антропософска терапия чрез пеене“ и по-близкото запознанство с преподавателите в курса. Днешната ни среща е посветена на разговора с д-р Ерих Скала – лектор по Антропософска медицина в обучението, специалист по вътрешна медицина с дългогодишно усъвършенстване на квалификацията и дейност като преподавател по комплементарна медицина, природолечение и антропософска медицина.

Д-р Скала, бих искала първо да благодаря за съгласието Ви да проведем това интервю и да споделите с нас и читателите Ваши идеи и преживявания. И така – Как избрахте пътя на антропософската медицина или може би той Ви избра?

Наложи ми се дълго да го търся и то поради въпросите, които пациенти ми задаваха. В началото бях много въодушевен лекар, излязъл от университетската медицина, работейки в университетската болница. И с колкото повече пациенти се запознавах, толкова повече имах усещането, че съм с празни ръце. Защото всичко, което бях научил и знаех, просто не отговаряше на въпросите от работата ми в болницата и не беше лечебно за пациентите, които имах. Така покрай всичко, което правех, започнах да изучавам различни алтернативни методи на лечение – акупунктура, природно лечение, хомеопатия, традиционна китайска медицина. Постепенно в мен се появи усещането, че това действа лечебно и то по-щадящо от химическите медикаменти, които често само отстраняваха симптоми. Но въпросът в мен остана – Защо то действа така? Защо промяната на въздуха действа върху човека или защо забождането на една игла на определено място действа върху целия човек? И така се стигна до един момент, тогава бях на 35 години, в който видях, че имам нужда от обяснения и трябва наново да се ориентирам. Така търсейки нови места за работа, открих и кандидатствах в една антропософска клиника. До тогава нямах представа какво е антропософия. Главната лекарка на болницата отдели цял час време и разговаря с мен. И тя ми каза: „Естествено, ние бихме Ви взели, но не съм сигурна дали това точно е правилното за Вас… Вие вече прочели ли сте „Как се постигат познания за висшите светове?“ Казах: „Не, не съм чел, Рудолф Щайнер не ми говори нищо, това не е стигало до мен… Добре, ще го направя.“ Веднага заминах за Фрайбург до университетската библиотека и там попаднах на една стена 3 м широка и 2 м висока само с книги на Рудолф Щайнер. Тук започнах с тази книга и продължих да чета все повече и повече. Постепенно по този начин получих отговори на моите въпроси.

Прекрасно! Звучи като приказка!

Да, бях воден!

Какво беше първоначалното Ви усещане и как решихте да приемете поканата на Теодорос Ригас за присъединяването Ви като лектор в обучението?

Първият ни контакт беше в Дотенфелдер Хоф на една конференция по терапия чрез пеене. Като име Теодорос вече ми беше известен, тъй като съпругата ми завърши през 2012 г. нейната терапия чрез пеене и след това проведе при него стажа си. Тогава той работеше в една болница в Хамбург. По време на конференцията Теодорос се обърна с въпрос към мен, дали мога да заместя лекаря, който току що се беше разболял, за едно обучение в Атина. След това ме попита и за София. А аз се съгласих, защото с удоволствие преподавам човекознание, въпреки че тогава не знаех нищо за България.

Според Вас необходими ли са някакви специални личностни качества, за да стане човек Певчески терапевт?

Според мен това трябва да бъде човек, който да може да постига вътрешно спокойствие чрез вслушването. На преден план въобще не стои това, да е добър певец. Много по-важен е начинът, по който човек сам приема гласа си и тялото си като инструмент и е готов да научава нещо ново с всеки пациент. Защото ние напредваме чрез добро вслушване в себе си и в другия човек. И сега да отговоря точно на въпроса – готовността да се върви по този път, това е важно. Да се тръгне по собствен път на обучение, т.е. да се работи със себе си и да се задълбочава собственото познание по антропософско човекознание и разбиране за болестите.

Каква роля играе медицината в Терапията чрез пеене?

Терапията чрез пеене възниква изцяло от опита, който има г-жа Валборг Вербек-Свердстрьом – нейния личен и този от срещата й с Рудолф Щайнер и с антропософията. Първоначално тя е известна оперна певица. Заедно с нейните сестри тя се изявява на най-големите сцени в Европа. Но в живота й настъпва ситуация, в която тя губи гласа си и не може, а и не иска повече, да продължи със сценичната си кариера. След това се съсредоточава върху себе си и започва да изследва какво се случва с нея в ларингса и в цялото тяло. Откривайки упражненията в процеса на изследване, взема решение да продължи да работи само терапевтично. И тогава чрез Ита Вегман идва нейният контакт с антропософски разширената медицина. В същото време съпругът й е високопоставено лице в антропософските среди в Хамбург. И за мен точно това е срещата на двата импулса – на антропософската медицина чрез Ита Вегман и от друга страна – на личния импулс на г-жа Вербек-Свердстрьом. И по същия начин, както това се случва в антропософската терапия (арт-терапия, лечебна евритмия, пластициране), чрез култивирането, активирането на различните активности по пътя на антропософията, се помага на пациентите. По същия път се върви и в Терапията чрез пеене – пациентът да прави нещо. Не просто да гълта хапчета, а да бъде активен. И разбира се да се учи сам под ръководство да борави с тези сили, които идват от пеенето и да ги прилага върху собственото си тяло.

Вие изнасяте лекции не само в България. Има ли нещо тук, което Ви е направило силно впечатление – в хората, порядките, културата и не сте срещали другаде?

Това, което от моя гледна точка ми прави впечатление, е, че тук контактът много лесно се получава на едно сърдечно ниво. И после съвсем естествено оттук може да се достигне това ниво, на което да се работи и да се понесе тази бъдеща съвместна работа. Това, което наблюдавам и при лекциите ми тук – хората тръгват с мен, с това което преподавам и говоря, не толкова на интелектуално ниво, а по-скоро на сърдечно и така то става живо, и аз това го усещам.

Това точно говорихме с колеги вчера, че Вашите лекции са на някакво друго ниво, всичко преживяваш, усещаш и така учиш и разбираш.

Това е целта на антропософията – не да е теория за главата, а да се импрегнира в сърцето и волята. За да можем след това ние въодушевени и вдъхновени от този импулс да помагаме, да стигнем до действането и практиката.

И последен въпрос – Какво бихте пожелали на читателите на „Антропософски вести“?

Не е толкова просто да се каже, защото прекалено малко ги познавам. Мога като цяло общо да говоря, че в момента аз определям ситуацията в света като въпрос към антропософията като такава. Защото ние можем да решим много от настоящите проблеми само с помощта на антропософската воля. Воля казвам съвсем съзнателно тук, защото от гледна точка на познавателната теория само в главата нищо не може да се случи. В това време ние трябва действително да се събудим и с много голямо внимание да отбележим колко важно е това действане помежду ни и един с друг. За да можем да противодействаме на тази социална изолация. Най-често се използва „социална дистанция“ като понятие и това се спуска отгоре като наредба, като заповед. И точно противоположното на това бих препоръчал на хората – да се събудят и да са отворени за социалното заедно един с друг, за срещата и за съвместното действане!

Благодаря много за това интервю! За мен е чест и душевна радост това, че съм част от обучението по Терапия чрез пеене и Вашите лекции! Благодаря и на Катя Белопитова за превода. Тя преживява всичко, което превежда и то достига до нас, на нашия език, живо и неподправено!

Да, така е. И аз също ви благодаря, на вас и на всички участници в курса за интензивната съвместна работа!

Изготвила: Цвета Мишкова
Превод: Катя Белопитова

Целият брой 76 на Анропософски вести може да прочетете от ТУК.

Духовно-душевният път на Човека в Михаиловата епоха

семинар със Себастиан де Фрис 30.09 – 1.10.2022г.

Мили приятели,
Отново имаме радостта да ви поканим на среща с вдъхновяващия холандски антропософ и философ Себастиан де Фрис, който това лято изнесе лекции в четири града в страната. Този път сме организирали мини-семинар като отзвук на Михаиловия празник.


П Р О Г Р А М А
Семинар „Духовно-душевният път на Човека в Михаиловата епоха“
30.09-1.10.2022г.,

В петък лекцията ще е на ул. „Хаджи Димитър“ 13Б. Мястата са запълнени.

Петък (30.09)
17.30 – 17.45ч. – Посрещане
17.45 – 18.00ч. – Терапевтично пеене
18.00 – 20.00ч. – Лекция „Духовно-душевният път на Човека в Михаиловата епоха“

Събота (1.10)

В събота семинарът ще се проведе в Читалище „Академик Андрей Стоянов“, ул. „Искър“ 62, срещу Математическата гимназия. Все още може да заявите присъствие.


9.30 – 9.45 – Посрещане
9.45 – 10.00 – Терапевтично пеене
10.00 – 11.30 – Лекция „Животът след смъртта, пътят на Душата отвъд – едно Човекознание „post-mortem“ – I част
11.30 – 11.45ч. – Пауза
11.45 – 12.45ч. – Лекция „Животът слъд смъртта“ – II част
12.45 – 13.00ч. – Пауза
13.00 – 14.00ч. – Арт-терапевтично занимание „Пътят на Душата отвъд“
14.00 – 14.45ч. – Обедна пауза
14.45 – 16.15 – Лекция „Трите Възкресения в Светите Евангелия, делата на Христос като Йерофант, през погледа на Духовната наука“ – I част
16.15 – 16.30 – Пауза
16.30 – 18.00 – „Трите Възкресения в Светите Евангелия“ – II част
18.00 – 18.30 – Представяне на бъдещи идеи за срещи, въпроси


За лектора:

За лектора:
Себастиан де Фрис е антропософ, доктор по философия, преподавател по общо човекознание, теология, изкуство във Педагогическия колеж „Хеликон” в Холандия. Пътува и изнася лекции в цяла Европа. Връзката му с България е много силна. През 2012-2015 бе част от лекторския екип на Семинара по Валдорфска педагогика, организиран от Сдружение „Валдорфска педагогика за деца, родители и учители“ гр. Варна. Оттогава продължава своята просветителска дейност у нас.


Такса: 60 лв.
За повече информация и записване свържете се с организатора:
Даскало Творителница
daskalotvoritel @ gmail.com
Кристина Димова, тел.: 088 787 55 29
Цвета Мишкова, тел.: 088 295 35 50