Публикувано във вестник „Антропософски вести“ 85 брой
През 1905г. оперната певица Валборг Вербек-Свердстрьом е на 25 г. и в разцвета на кариерата си. Точно тогава, на сцената, загубва своя глас и оттук насетне животът ѝ приема съвсем неочаквана посока.
Тя насочва фината си чувствителност и интуиция към собствения глас и „се връща“ в детството. Растейки в свобода, сред красотата на шведската провинциална природа, пеенето е било толкова лесно, колкото дишането. Този духовен подход довежда до нови хоризонти в търсенето на собствения глас, който не се изгражда и формира, а освобождава. Именно това усещане познава най-близко от своето детство.
В настоящата година „Школа за разкриване на гласа“, създадена ВалборгВербек-Свердстроем (1879-1972) навършва 100 г. от признаването ѝ от Рудолф Щайнер за антропософско лечебно изкуство. В книгата „Школа за разкриване на гласа“, издадена 1938 г., Вербек описва своята първа среща с Щайнер през 1912 г. Първоначалното ѝ желание за запознанство не е било тематично свързано с пеенето и гласа. Затова изненадата била огромна, когато той се приближил към нея с думите: „Какъв красив етерен ларинкс имате! Не искам да бъда нескромен, но ми се струва, че пеенето за вас е като говоренето за мен и ако човек не говори и не пее така – с помощта на сублимирания въздух, то ларингсът не може да постави изискванията, които стоят пред него. “След тази първа среща на двамата следва дълга и задълбочена работа в продължение на 12 години, в която певицата споделя своите изследвания, а Щайнер от своя страна дава духовна обосновка, потвърждение, насърчаване и нови насоки за действие. На Коледната конференция през 1923г. Вербек е упълномощена от него да представлява педагогиката на пеене на антропософска основа. Самата тя гледа на работата си като дейност на служител с духовна задача.
„Школа за разкриване на гласа“ е основана на нови и революционни разбирания за човешкия глас. Включва многобройни упражнения, помагащи на всеки човек да напредне по неговия артистичен и личен път. И всичко това – поставено на фона на антропософията и задълбочения образ на човешкото същество. Този импулс е отправен не само към хората, които са наречени „музикални“, а към всеки, който иска да се свърже с гласа си. От преди раждането до смъртта можем да изпитаме, че пеенето има лечебни, обединяващи и укрепващи ефекти за човека и цялото общество. Мечтата на Вербек, като създател, е да се обхванат колкото се може повече хора с пеенето. Всеобщото образование става разбираемо и оправдано, ако разглеждаме пеенето като израз на определена душевна степен на развитие. Рудолф Щайнер сочи важната връзка между изкуството на пеенето и фундаменталния въпрос на социалния живот с думи, които ВалборгВербек-Свардстрьом споменава в главата „Край“ на своята книга: „Ако хората пееха, пееха повече и най-главното пееха правилно, на света щяха да се извършват по-малко престъпления.“ И това убеждение преминава като лайтмотив през цялата школа. Пеейки заедно, хората се свързват на едно друго ниво, което не е нито физическо, нито мисловно. Това свързване е обективно и сърдечно и е благодатен импулс за основа на нови взаимоотношения – лични и социални.
За развитието на гласа според Вербек първостепенно значение имат няколко момента – пеенето е духовен акт; гласът не е обект на тренировки, не е нужно да се развива, а да се освободи; естествено дишане без усилие. Школата често среща неразбиране в лицето на пеещи хора и вокални педагози, които се интересуват единствено от вокалните постижения, от външния ефект на пеенето и възприемат човешкия ларинкс като органична машина. Не е нужно всеки да стане певец, но всеки може да пее. Важно е сериозно и съзнателно формиране на медитативните процеси, които остават скрити по време на пеенето, както и представянето им в реална форма. Желаният ефект от обучението се постига, когато в него участва цялото човешко същество – физическо, мисловно, духовно. Прекият обект на емпирично изследване е пеещият човек. Засилвайки вниманието към тоновете и звуците, които сам произвежда, човек се насочва към самопознанието. Изследвайки ги не само като физически феномени, но и като намиращ отговори път през антропософията, развива своите собствени мислене, чувстване и воля. Простите упражнения, достъпни за всеки, дори за тези, които вярват, че „нямат глас“, правят възможна трансформацията. Промените се отразяват в дишането, възприемането на музикалния звук и тон. Става едно хармонизиране чрез цялостен подход, който интегрира духовното съзнание с душевното усещане и физическото тяло. Пее целият човек – тяло, душа и дух! Школата на гласа прави гласа откровение.
След смъртта на Рудолф Щайнер, Вербек продължава работата си, а „Школа за разкриване на гласа” е ръководена от нея от 1932 г. до 1939 г. в Гьотеанума. В последващите години терапевтичният подход все повече заема централно място в работата ѝ, успоредно с интензивното сътрудничество с антропософските лекари Ита Вегман и Ойген Колиско. Методът естествено прераства в терапевтично пеене, полезно за разрешаване на психологически и физически блокажи. При него няма възрастови ограничения. Единственото, което е необходимо, е смелост и отворен ум.
Целият 85 бр. на „Антропософски вести“ може да прочетете от ТУК.
