Публикувано във вестник „Антропософски вести“ 85 бр.
Антропософското терапевтично пеене е водено от идеята, че архетипните сили се намират в елементите на песента. Когато пее, човек активира тези сили, задействайки ги за работа върху своите физически, емоционални и духовни аспекти.
Потапянето в процеса води до по-дълбоко себепознание, укрепвайки силите на индивидуалността и креативността. Придвижването на тонуса през тялото освобождава блокажи и стимулира жизнените сили на самолечение. Тялото е резониращото пространство на гласа. Гласните, съгласните, тонът, ритмичните движения на дишането се изживяват не само физически. Азовата организация дирижира и ние звучим, но не от мускулите, ние не пеем от волята. Тонът идва не от гласните струни, а от етерния свят и резонира в нас. Той е дрехата на нашата индивидуалност, а самото пеене е душевен процес.
Работата с космическите принципи на гласните, свързани с планетите, и съгласните, свързани със зодиака, има силен ефект върху структурата на физическото тяло и вътрешния живот. Пеенето на гласни може да доведе до изразяване на емоционални/психологически импулси, трансформирайки ги на по-високо ниво. Звучащите съгласни могат да донесат устойчивост и оживотворяващо влияние върху физическото тяло, облекчавайки блокажите и правейки физически промени възможни. При образуването на съгласни се стимулират процеси, които пластично оформят, освобождават или уплътняват формата на човешкия организъм. Тази хармония засилва способността да се разширяваме от нашето „нисше“ същество – това, което трансформираме в ежедневието си, към нашия висш Аз. Чрез пеенето по много практичен начин се учим да обединяваме духовното съзнание с нашето душевно усещане за това как това комуникира с физическто тяло, подхранвайки целия вътрешен живот. В процеса укрепваме Азовата си структура, засилваме силите на ларингса, които сега са много важни – творчески, манифестиращи, формиращи. Така можем да изявим кои сме ние.
В своята същност терапевтичното пеене е медитативно. Чрез вслушването се свързваме с музикалния етер и проследяваме етерните феномени. Тук наблюдението се извършва с ухото, а това изисква усилия и прилагане на волята. Звукът има троичност, която се отразява в терапевтичния процес. Основното вътрешно чувство, когато правим упражненията, е благоговение към нас самите и чудото на творението. Ако външно притихнем, вътрешното става по-силно и това е смисълът на медитацията. Когато не хабим сили, душата ги използва за работа върху себе си. Ако минем през процеса, ще видим, че това, което е съществено, е между самите тонове. Този път изисква търпение и смелост в практикуващия. Пеенето е като сънуване в будно състояние. Не аз пея, а звукът минава през мен.
Терапевтичното пеене въздейства на състояния като: заболявания на гласа и дихателните пътища, хронични метаболитни заболявания, дегенеративни заболявания и хронични възпаления, функционални смущения, психосоматични и нервно-психични проблеми, а също и като поддържаща терапия за лечение на рак. Упражненията не се стандартизират, а индивидуализират в синхрон със самия човек. Използва се успешно и в грижата за лечебни деца.
Начинът на пеене може да ни оздрави или да ни разболее – нас и другите около нас. Изцелението означава да станеш този, който си!
Целият 85 бр. на вестник „Антропософски вести“ може да прочетете от ТУК
