Интервю с Инеса Бурдих за вестник „Антропософски вести“ 85 брой
ИнесаБурдих е изследовател в областта на духовната наука и терапевтичен консултант за хора и организации, води курсове по антропософска медитация и свръхсетивно възприятие. След като се дипломира като физик, тя започва международна бизнес кариера, обхващаща две десетилетия. Първата й страст е шахът. Била е професионална шахматистка и треньорка по шах в продължение на няколко години. Заедно със съпруга си Франк Бурдих основава изследователската компания “AngewandteGeistesforschungBurdich“ в Германия. В нея практическите изследвания на духовната наука, особено свързани с антропософската медицина, обхващат разработването и производството на лекарства на базата на имел, както и хомеопатични и антропософски лекарства; изследване на духовните източници, свързани с различни заболявания, включително онкологични и психиатрични. От януари 2023г. ИнесаБурдих провежда в България „Курс по изследване на Духовната наука“.
Здравейте! Радваме се да бъдете наш събеседник пред аудиторията на вестник „Антропософски вести“.
Добър ден! Благодаря за поканата! Винаги с удоволствие посещавам София, България, и се радвам, че днес ще се срещна с вас!
В областта на познанието физиката е вашата първа избрана област. С какво тя се оказа полезна в изследването на духовните сфери?
Физиката наистина беше първият ми избор. Получих висше образование по физика, специализирайки в областта на нанотехнологиите, след като учих шест години в университета. Един от моите преподаватели беше академик, който беше удостоен с Нобелова награда за физика. Интересно е да се замислим как методите на изследване във физиката могат да помогнат при изследването на духовните сфери. Намирам, че има много общо в качествата, които трябва да развием за правилния начин на развитие по антропософския път на познанието и за успешна работа във физиката. Физиката осигурява отлично обучение за ума, вниманието и присъствието. Тя е истинска школа за развитие на мисълта! А Рудолф Щайнер специално подчертава необходимостта от ясно мислене в книгата си „Философия на свободата“. Едно от основните качества, които се развиват както във физиката, така и в антропософията, е способността за ясно мислене и концентриране на вниманието. Строгостта и яснотата в изследванията са от решаващо значение и в двете области. Тези способности са пряко свързани с първото от основните упражнения на Рудолф Щайнер, което се нарича управление на мисълта.
За успешна работа в областта на физиката са необходими и следните качества:
– Търпение – изследванията могат да отнемат много време и да изискват повторения.
– Устойчивост на неуспехи – способността да се справяте с трудностите и да продължавате да работите.
– Фино внимание – Важността на прецизните методи и внимателното провеждане на експерименти.
– Искрен интерес – Желанието да научаваме нови неща и да изследваме непознатото.
– Творчески подход – Способността да се измислят нови идеи и решения на проблеми.
Ритмичният подход към работата също е важен. Успехът както в науката, така и в медитацията изисква последователни и редовни усилия. Тези качества са безценни за медитативната работа и медитативните антропософски изследвания. Например, една от добродетелите на Щайнер за ноември е „Търпението се превръща в разбиране.“ Щайнер подчертава значението на финото внимание, като отбелязва, че всяко от шестте основни упражнения включва развитието на това качество. (GA 245, 3-то упражнение). Уменията за работа в екип също са от решаващо значение и в двете области – способността да си сътрудничите с други изследователи за постигане на общи цели. Във физиката изучаваме действието на различни сили. Всички проявления в света могат да се разглеждат като проявление на различни сили. Могат да бъдат например етерни сили. Това показва близък резонанс с антропософското разбиране за света. Така това, което изучаваме във физиката, са силите, докато в антропософията те се разглеждат като същества или техни проявления. Още една илюстрация на взаимовръзката между физиката и антропософията като наука. Исак Нютон, великият физик, резонира и с двете – развитието на физиката и духовността: „Гравитацията обяснява движенията на планетите, но не може да обясни кой е привел планетите в движение. Бог управлява всички неща и знае всичко, което е или може да бъде направено.“
Практикувате медитация от ранна възраст и в момента водите курсове по медитация. Тази практика е станала изключително популярна, въпреки че приложението ѝ е много различно. Ще ни разкажете ли малко повече за връзката между научните изследвания и медитацията на базата на вашия дългогодишен опит?
На първо място, важно е да се разбере, че има много видове медитация и че за нея няма едно-единствено универсално определение. В съвременния свят се сблъскваме с разнообразни медитативни практики: антропософия, осъзнатост, йога, будистки практики и др. Целите на тези медитации са разнообразни, но основната е развитието на собствените способности и личностното израстване. Когато говорим за медитацията като начин за индивидуално развитие на вътрешните качества на човека, тогава тя се основава на абсолютно свободната лична воля. В този случай всеки избира различни индивидуални теми. Тук можем, и това е важно, да споделим методите, които използваме. Тези редовни медитации, при които знаем съдържанието, е важно да повтаряме отново и отново, все едно правим упражнения за физическото си тяло, но всъщност тренираме нашите душевно-духовни части.
В сферата на научните изследвания обаче подхождаме по различен начин, занимавайки се с въпроси, а не с предварително определено съдържание. В контекста на изследванията, независимо дали става дума за научни експерименти във физическата лаборатория или за медитативни изследвания в антропософията, се прилагат сходни принципи. В лабораторията по физика изучаваме дадено явление с ограничено първоначално разбиране, формулираме въпроси и провеждаме експерименти, за да намерим отговори. Резултатите се обсъждат и анализират, за да се постигне обективност. Същият подход се прилага и при медитативните или съзерцателните изследвания. Изследователите в група формулират конкретни въпроси и медитират върху тях, като използват медитацията като изследователски инструмент. Всеки човек провежда изследвания в собствената си вътрешна „лаборатория“ на душата. Щайнер особено подчертава значението на задаването на въпроси: „Онези, които в истинския смисъл на думата принадлежат към Антропософската духовна наука, трябва да станат хора, които задават въпроси.“ (GA 204-6).Тук работата в екип е от съществено значение, както вече беше споменато. Резултатите се споделят и обсъждат, което дава възможност за по-голяма обективност при изследването на чудния свръхсетивен свят. Вътрешните ни преживявания в нефизическите сфери може да изглеждат субективни, но чрез подобни съвместни изследвания с духовни приятели можем да открием, че и други имат много сходни, понякога идентични преживявания. По този начин ние работим заедно в една „духовна лаборатория“. Щайнер подчертава това значение: „В същия смисъл, в който говорим за научните лаборатории и астрономическите обсерватории като за изследователски обекти, в същия смисъл говорим и за духовни изследователски обекти… Можете да наречете тази основа на всички религии духовната лаборатория на човечеството“(GA 54-7).
Как се чувствате в България и как върви работата ви в българския семинар „Духовно-научни изследвания“?
В продължение на много години си сътруднича с изследователски институт в Швейцария в областта на практическото изследване, разработване и производство на лекарства срещу рак на основата на имела. Във връзка с тази изследователска работа посещавам България сравнително често. През 2023 г. започнахме курс по изследване на духовните науки в София. Този курс е ориентиран към практиката и чрез практическите занимания ние се учим и развиваме. Той беше организиран във Валдорфското училище в София и аз съм много благодарна на Тома Томов за отличната организация! В момента в България има сформирана група и се надявам, че тя ще продължи да се разраства. Особено окуражаващо е да виждам сред участниците млади хора, които преживяват живата антропософия в душите си.
Свързвайки се с българската душа, забелязвам, че въпреки преобладаването на интелектуалните дискусии в съвременната култура, съществува дълбока духовна чувствителност. Душата на българския народ е отворена, топла и гостоприемна, което прави медитативната работа и изследванията плодотворни и задълбочени. Това доверие и откритост са много благоприятни и аз съм доволна, че мога да работя в такъв контекст.
Ще продължите ли да работите в България в областта на антропософската медитация и развитието на свръхсетивното възприятие? Какъв съвет бихте дали на българските антропософи?
Бих искала да продължа да работя в България, както в областта на антропософската медитация, така и в духовно-научните изследвания. Очаквам с нетърпение по-нататъшно сътрудничество. Искам също така да подчертая, че антропософията е наука и в рамките на тази наука е важно да се занимаваме с практически и медитативни упражнения. Теорията без практика може да остане суха и безполезна. Практическите упражнения допринасят за по-нататъшното развитие и за срещите със съмишленици. Ето защо препоръчвам да се занимавате активно с практически упражнения и да създавате духовни приятелства. В нашия курс вече се е сформирала такава група. Ако проявявате интерес, моля, присъединете се към нас.
Целият 85 бр. на „Антропософски вести“ може да прочетете от ТУК
