Вслушване в бъдещето с Видар

Изследване на един непознат образ, публикувано във вестник Антропософски вести 91 бр.

Видар е божество от скандинавската митология, син на Один и великанката Грид.  Поемите на Старата Еда разказват за неговото важно участие в сцените от края на боговете. Той отмъщаваза баща си Один, убивайки вълка Фенрис при Рагнарок като стъпва с кожената си обувка в устата му, разкъсвайки я на две и  пронизвайки го през гърлото. Той е Мълчаливият ас – наблюдаващ, останал скрит, но и побеждаващ злото, за да се прокара път за един нов свят. Много дълго е мълчал и наблюдавал, но ето че идва време, в което да бъде осветен. Сега пристъпва към човека, за да му помогне. За разлика от други митологични и религиозни фигури, няма културно-исторически традиции в скулптурното му или изобразителното представяне. И може би това е още едно доказателство за неговата скрита същност.

Видар не живее в палат, а в безбрежната страна Види, където царят тишината, силата и покоя сред много вода, ветрове. Широката, открита земя е неговият дом. Той е пазител на недокоснатата, чиста природа. Основното занимание на Видар са мълчанието и вслушването, изчакването на правилния момент. В Еда става дума за борбата между доброто и злото. Той обаче не се бори срещу злото, а неговото оръжие е точно мълчанието. И още нещо любопитно – Видар се интересува от всичко онова, което не представлява интерес за останалите. Образ за това е неговата обувка, която сам си е ушил от много малки кожени парченца, така наречения отпадък. С любов и внимание събира всички парчета кожа, които често небрежно се изхвърлят от незапомнени времена и ги съхранява. Ние знаем, че обувката е и символ на човешката съдба. Когато душата се подготвя за инкарнация, по пътя към земята, си облича едно тяло, но оставя някои от нещата на небето. И това именно  са тези мънички кожени парченца. Видар минава и ги събира. Той знае, че ще дойде време, когато ще му бъдат необходими. Може да се каже, че събира нероденото – нереализираните потенциали, възможности и от тях прави своята обувка, която ще му послужи за победа над злото.

В GA 121 „Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология“, началото на лекция 11 от 17 юни  Щайнер казва: “ Северно-германската митология или учение за Боговете съдържат нещо, което по един чудесен начин и в една имагинативна форма се свързва с всичко онова, което духовното изследване на нашата съвременна епоха извлича като ясно и точно познание“. Предсказанията за Залезът на Боговете отправят ясно послание, че старото ясновидство трябва да приеме нов облик, да бъде трансформирано. Отново цитат от същата лекция гласи: “ Но в хода на Кали Юга възникнаха качествено нови душевни сили, които ще позволят на човека да съзерцава новото Христово откровение. И онези, които са призвани да тълкуват знаците на времето и да предупреждават за това, което идва, добре знаят, че съвременното духовно изследване отново ще призове силата на Видар и че Видар ще прогони от човешките души всички подвеждащи остатъци от старото хаотично ясновидство, за да пробуди в човешките гърди, в човешките души новото еволюиращо ясновидство.“

Сам по себе си вълкът, като олицетворение на злото, не е творческа сила, защото за да има творчество и създаване е необходима любов, каквато не притежава. Злото може само да взема нещо готово, да го манипулира, преобръща, изопачава, използва. И точно затова обувката на Видар се затъква в пастта на вълка и той не може да я преглътне или смели, защото е създадена от неродени неща, които не са прекрачили прага, не може да преглътне нероденото. Вълкът Фенрис е олицетворение на старото ясновидство и той ще бъде победен. Новото ясновидство е свързано с чистите сили на природата и се ражда от съвместната работа на хора с духовния свят. Да се обединим и съюзим, с любов, с природата и духовете на елементите означава да се обединим с възникващото светилище на Видар. Това води и до изкупление на омагьосаните, дори вкаменени елементали в природата. Връзката с Видар открива пътя в етерния свят, където може да бъде възприето новото Христово откровение. Изпитанието на духовната наука е дали достатъчно голям брой хора ще се издигнат до степента на духовно виждане, до виждане в етерния свят, където да станат свидетели на това откровение. На заден план Видар работи с Христос и Михаил. Михаил, водещият дух на времето, показва пътя към Христос, но човекът сам трябва да го извърви. Михаил е изцяло посветен на задачата за себепознание, на смелостта да кажеш „да“ на себе си, да „се стремиш винаги“ да станеш това, което искаш да бъдеш. Видар, от своя страна, ни среща в нашата воля да превърнем наученото в действие, помага в устояването на тъмните вражески сили чрез духовна съпротива отново и отново. Чрез Видар новите неща идват в света  обикновено незабележимо. Когато говорим за Видар  арената на този въпрос е нашето собствено същество. Христос е живата връзка между всички. Неговата същност е посредническа, балансираща противоположностите.

В GA 150 „Светът на духа и неговото въздействие върху физическото съществуване“, Лекция от 21 декември 1913 г., при откриване на нов клон в Бохум, носещ името Видар, Щайнер говори за това как божеството е носител на подмладяващите, духовни сили за човечеството. Неговата сфера са недокоснатите, чисти детски сили.

Йоханес Грайнер, автор на съвременно изображение на Видар /Първото изображение е на корицата на книгата Aus Widars Wirken, а второто на Einstehen für die Zukunft на Издателство „Видар“/
описва пътя към образа като процес на познанието: „В главата – чуването, в сърдечното пространство – закрилата и в краката – отвореността. Чуващо мислене, грижовно чувстване, отворена към бъдещето воля“ могат да бъдат наречени три качества на Видар. Грайнер е автор и на още една картина, в което е изобразена съвместната работа на Михаил – силният дух на нашето време, Видар – с детска подвижност, лекота и Христос – слънце в центъра.

В лекцията „Истинският дух на нашето време Михаил и неговият по-малък брат Видар –  тихият дух на севера“, изнесена в София на 31.01.2025г. Щефен Хартман казва: „Отворената уста на вълка също е бездната. Обувката е способността да се задържим над нея – смелост, присъствие на духа сега, търпение, хумор. Всеки един момент има нещо неродено. Можем да се вслушаме в това което иска да дойде и това е свързано с Видар. Михаил е строг, сериозен, той е мисловният крал. Видар е подвижен, изненадващ, с много чувство за хумор и съпротива без насилие. Когато говорим за Видар, е добре да подаряваме. Всичко, което подаряваме от сърце идва от свободната  воля. Подаряваните неща не могат да бъдат контролирани, това е неочакван свободен акт. В ранните векове човечеството е водено от боговете. От Христос насам нещо се е променило – боговете искат да действат с хората. Много малко е говорил Щайнер за Видар. Това са кълнове, върху които да работим, да се обърнем към Видар за помощ.“

В книгата „Създаване на бъдещето с Видар“  Щефен Хартман и Волкер Финтелман /Edition Widar/описват своите изследвания относно Видар и нашата връзка с него, приносът му за бъдещата култура на човечеството и по-специално върху обновения импулс за антропософско лечение в най-широк смисъл, също и на фона на най-разнообразните болести и заплахи за цивилизацията. Ето и някои от разглежданите аспекти на Видар.

С Видар откриваме тишината в безбрежната земя, а външната тишина можем да проектираме в тишината на ума. С Видар намираме мир и хармония в сърцата си, сравними с финландско езеро, заобиколено от борове и брези, без никой наоколо и без човешки тревоги или нужди. И тук подготовката чрез Михаиловите качества е от решаващо значение, за да гарантира чистотата на всичко, което ще се влее  в „езерото на сърцето“ – лечебен мир, нежно движение и чисто присъствие. Видар е свързан с проявлението на волята. Неговата твърда, непоклатима позиция с обувката в устата на Фенрис е картина за това. Това означава и устояване на всички нечовешки влияния.

Друго качество, което Видар носи в нашето време, е разбирането. С Видар можем да разберем всеки човек. Тази дума резонира и с идеята за стоене, тъй като свързва краката и обувките със съответните им съдби. Предпоставката за истинско вслушване е човек да бъде тих. А това отваря пространство за другия човек – да бъде чут, да се срещнат Аз с Аз-а. Да се слушаме един друг, да са ни отворени ушите за другия. В нас откритостта на Видар може да се трансформира в един вид съд под сърцето, където всичко, което бихме могли да чуем с ушите на Видар, се абсорбира и събира. Разбирането и откритостта на Видар могат да бъдат са свързани с медиацията, където две страни или двама души в конфликт търсят помощ от трета страна. И въпросът не е в правотата и надделяването, а дали може заедно да се намери решение, което е възможно за двете от страните. Самият процес обаче изисква  желание за постигане на разбирателство от всички участващи.

Мълчанието, като активен и съзнателен процес, оставя възможни думи в нероденото. Бих могъл да кажа нещо, но се въздържам. Във времена на конфликт мълчанието може да бъде принос за мира. Чрез мълчанието обаче аз също така освобождавам моите събратя. Не им налагам своите възгледи или чувства, своите идеи или прозрения. Въздържам се – мълча. Рудолф Щайнер пише в Как да постигнем познание за висшите светове: „Само това, което има смисъл и значение, трябва да излиза от устните на окултния ученик. Всяко говорене заради говоренето го отклонява.“  Истинското мълчание води до ново ясновидство, защото развитието на дара на ясновидството зависи от такива упражнения. Съгласуването на мисли, думи и действия способстват за израстването на този дар. Разбира се, правилното мълчание включва и правилното говорене. Това означава съзнателно да се каже нещо, защото има смисъл или е необходимо в определена ситуация. След това протича процес на раждане на думата. Говорещият е творчески активен. Всяка дума има смисъл и въздействие.

Друг аспект от същността на Видар е хуморът. Това са неродените идеи. Защо се смеем на добра шега? Защото тя поражда в нас необичайни, дори изненадващи идеи, които ни забавляват и разведряват. Може да се каже, че всяка добра шега идва от сферата на нероденото. Хуморът разтваря всичко упорито и заседнало с един удар. Хуморът е флуиден, произтичащ от източниците на живота, в смеха той е едновременно издишване и освобождаване. А истинският хумор никога не е вреден, той винаги носи в себе си уважение към другите. Най-висшето му извисяване е способността да се смееш на себе си. Атмосфера е оживена от нотка на нероденост. Добрата шега не изобразява реалност, а остава забавно само във въображението на хората.

И ако някой си мисли, че животът му е  пропилян и безсмислен и отиде да разкаже всичко това на малката Момо, тогава още докато говори, му става мистериозно ясно, че напълно греши, че той такъв какъвто е, съществува само веднъж сред всички хора и че следователно е важен за света по свой собствен, специален начин. Момо просто е до хората. Тя слуша безусловно, внимателно и всеотдайно. Скрити качества, които живеят в хората,  могат да изплуват на повърхността. Слушането на Момо създава бъдеще. Появява се нова смелост да се изправиш пред живота. Това Видарско слушане има мощни терапевтични ефекти. Слуховото сетиво е духовно сетиво – слушаме и чуваме същността на нещата. Със слуха ние навлизаме по-дълбоко в действителността, отколкото с очите, които виждат само повърхността. Нахлуваме дълбоко във вътрешността на материята. Вслушвайки се създаваме пространство, в което да се проявят процесите. И тук можем да направим връзка с антропософското лечебно пеене, защото на такова Видарско слушане се учи човек, който го практикува.

Може би много хора биха се припознали в ситуация когато идеите идват към нас, но някои не успяваме да реализираме, защото като че ли трябва „повече от мен“. Има и неща, които сме развивали с години и сме вложили много труд и усилия и знаем, че е важно, но сега сме поели по други пътища, които също са важни. И знаем, че връщане назад няма. И какво ако всички тези потенциали, възможности, с които сме стигнали до някъде и са останали неразвити или пък въобще не сме имали време за тях, ако те не се разпиляват напразно, както бихме го почувствали като загуба? Те в някакъв смисъл са неродени. Ами ако отиват в обувката на Видар и това е за добро? Невъзможността за реализиране на идеи, разочарования, неуспехи, поражения  са част от възможните реалности, пътища по които да се поеме в дадена ситуация. В същото време обаче те не са изгубени, а криещи в себе си потенциала за трансформация и преобразуване, в творене на бъдещето. Защото възможностите са много и това е потенциалът на живота. Можем да се вслушаме в бъдещето с Видар. От нас зависи какво избираме.

Използвани източници:

„Създаване на бъдещето с Видар“ на Щефен Хартман и Волкер Финтелман

GA121 на Рудолф Щайнер „Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология“

В GA 150 на Рудолф Щайнер „Светът на духа и неговото въздействие върху физическото съществуване“

Лекция „Истинският дух на нашето време Михаил и неговият по-малък брат Видар –  тихият дух на севера“, изнесена в София на 31.01.2025г. Щефен Хартман –  лични записки