Публикувано във вестник „Антропософски вести“ 85 брой
В България завършено обучение по „Антропософска терапия чрез пеене“ се случва за първи път, стартирайки през 2018 г. В списъка на изучаваните предмети са „Терапия чрез пеене“, водена от Теодорос Ригас (Германия), „Антропософска медицина“ с лектор Д-р Ерих Скала (Германия), „Музикална феноменология“ с Торбен Майвалд (Германия), „Евритмия“ с Бениамин Стоицев, Галина Бертелсен (България). Гост-лектори в курса бяха Щефан Хартман (Германия) – „Музикална феноменология и медитации“ и Щефани Ауриг (Германия) – „Гласова терапия чрез задълбочаване в Планетарните скали“.
През есента на настоящата 2024 г. предстои дипломиране на участниците в курса и в България ще бъдат първите Гласови терапевти, някои от които вече практикуват. В следващите редове можете да прочетете споделените отговори на участници и дипломанти в курса по „Антропософска терапия чрез пеене“ на зададени към тях въпроси:
Какво промени лично за теб антропософската терапия чрез пеене за тези 6 години обучение?
Това е нещо ново за България като терапевтично направление. Как виждаш бъдещото ѝ развитие и приложение?
Златина Стойчева
През тези години на обучение станах по-заземена и отговорна в решенията си. Чрез упражненията, които практикуваме, освободих гласа си от контрола на егото. Изживях някои свои кармични срещи от миналото. Мисля, че завършващите гласови терапевти сме подготвени не само във връзка с гласа като инструмент за лечение, а по-важното – като хора, съзнаващи значението на човешкия глас за цялото същество… Лично аз се осмелих да работя с моите колеги от Пътуващ театър „Скрин“ и те повярваха, че пеенето не е просто красиво произвеждане на тонове, а изказ на целия човек.
Като бъдещо развитие на „Антропософска терапия чрез пеене“ виждам работа, както индивидуално, така и с групи хора, имащи нужда да се свържат с истинската си същност, точно тези хора, които са уморени от рутината на материята. Още една необходимост е терапевтична работа с деца в педиатричните клиники в България. Към този извод водят и моите наблюдения като човек, практикувал музикална медицинска клоунада.
Калина Радичева
Обучението ознаменува една съвсем нова епоха в моя живот. Пея откакто се помня. Никога за мен не е стоял въпросът мога или не мога да пея. От малка обожавах да пея в хор. Пяла съм в детски, юношески и смесени хорове повече от 30 години. През последните десет години преди да срещна нашия водещ преподавател ТеодоросРигас бях спряла да пея активно и усещах, че качествата на гласа ми все по-осезаемо започнаха да избледняват. Загубиха се височините, блясъкът, мекотата на тембъра му. Скоро бях навършила 50 години и си казвах, че сигурно е от възрастта, че нищо не може да се направи. Успокоявах се, че този проблем не е от особено практическо значение… слава Богу не бях професионална певица… но разбирах, че нещо много важно в мен боледува или пък е счупено завинаги. По същото време усетих силна и необяснима за мен нужда да стана член на Антропосфско общество в България. Необяснима, защото четях и практикувах Антропософия вече дълги години сама или с учителите ми и приятели антропософи от САЩ. За първи път имах нуждата да срещна български съмишленици в този път. Двете събития почти съвпаднаха, защото паралелно с получаването на розовата ми членска карта от Гьотеанума срещнах и анонса за курса по Антропософска терапия чрез пеене в София, а там пишеше: гласови упражнения и пеене в хор! Това „гласови упражнения и пеене в хор“ ми прозвуча така магично и неустоимо, че моментално и без да мисля се включих.
За годините обучение и работа с гласа с водещия ни преподавател ТеодоросРигас моят глас не просто оздравя, той оздравя и се промени. Стана по-хубав от когато и да било. Но не бих казала, че промяната засегна този аспект. Обучението изкова в мен много нови качества, които харесвам и които не бих имала без този безценен процес: мекота, приемане, спокойствие, осъзнаване… Мога да продължа, но нима и това не е достатъчно? Обучението ми помогна да навляза в дълбоката и сложна Антропософска материя по един творчески, жив начин и да разбера със сетивата си, че най-голямата ценност на Антропософската духовна наука е в нейното практическо приложение в живота. Лекциите по Антропософска медицина, които в рамките на обучението ни водеше доктор Ерик Скала, бяха една приказка без край за природата на човека. Вече не бих могла да си представя живота и терапевтичната си работа без знанията, които получих от неговите задълбочени, професионални и в същото време магически лекции. И преди бях сигурна, че животът е едно вълшебство, но сега вече знам и разбирам как това вълшебство се случва. И преди бях сигурна, че музиката лекува душата, но благодарение на нашия лектор по музикална феноменология ТорбенМайвалд, вече разбирам и мога да използвам много по-ефективно този феномен, както за себе си, така и за другите.
За безкрайно много неща съм благодарна на ТеодоросРигас: за новия ми глас, за новата мен, за приятелството, което изградихме, но също така и за доверието и поканата към българската група да се включи в международното общество на гласовите терапевти. И да, вече е факт, че вече сме асоциирана част от тази общност. Това е незаменима възможност да не загубим придобитото след края на обучението, да се развиваме, да черпим и да споделяме опит с най-добрите антропософски гласови терапевти в света. И не на последно място, обучението изкова една нова работна антропософска група, която ще остане активна и след неговия край, защото в нея цари дух на единомислие, доверие и приятелство. Антроопософската терапия чрез пеене е нещо съвсем ново за България и съм убедена, че бъдещото ѝ приложение и развитие зависи изцяло от личните усилия на всеки един от завършилите курса на обучение. Най-вече е важно да споделяме с другите доброто, което гласовата терапия даде на нас в процеса на обучението. Важно е да помним, пазим и развиваме това добро, да вярваме в него, да вярваме в себе си като в негови посланици. Ако вървим по пътя на тази вяра, тя ще си свърши работата и ще умножи това добро за хората. В момента прилагам наученото за целите на моето дипломиране и получавам вълнуваща обратна връзка от хората, с които работя гласово, и си казвам: да, работи, работи не само за мен, не спирай да вярваш в това което правиш, не спирай да го обичаш, Калина!
Диляна Конова
Антропософската терапия с пеене откри за мен един неподозиран свят от нови възможности за повлияване на собственото здраве и това на други любопитни или нуждаещи се хора. Тази терапия дава възможност чрез комбинация от лечебни звуци, които ние наричаме „музикаменти“ да повлияваме нашия четворен организъм спрямо нуждите към дадения момент. За мен лично донесе подобрение на имунната система и хармонизиране на организма. Това е ново направление в България и работата с хора разкрива как всеки преоткрива въздействието на теорията върху себе си и към себе си – вълнуваща врата към самия човек.
Петя Недева
Една специална нощ, встъпвайки в Новата 2016 година, си пожелах нещо. След няколко седмици то се сбъдна- такова, каквото го кроях, че даже и по-хубаво. Приятелка ми изпрати съобщение за въвеждащ семинар “Антропософска терапия чрез пеене” с ТеодоросРигас в София. То е ясно, че отидох. Тео леко и неусетно започна да ни спуска в това удивително изкуство. Разказваше ни за звуците, за хората, после ни покани да направим простички упражнения. Аз бях изумена от този нов свят за мен. Упражненията действаха незабавно, всеки се чувстваше по-добре, дори през нощта тялото ми продължаваше да се настройва към по-хармонично съществуване. И така се гмурнах в едно от най- красивите приключения в живота ми. Всяко обучение е като един път, а за пътуването и извървяването му са много важни водачите. Изпитвам огромна, дълбока благодарност към хората, които ваяха нашите заложби.
Д-р Ерих Скала живее това, на което учи другите, той е човек-пример. Нежно, с благоговение и обич ни разведе в изключителното творение – човешко тяло и то така, че всеки от нас от сърце пожела да го е срещнал още в училище, защото всичко след такива учители потича различно.
ТорбенМайвалд ни посвети в музикални пътеки, за които дори не предполагахме, че съществуват. “Досадната” музикална теория беше поставена в заинтригуваща перспектива, а най-ценното е, че той винаги държеше пред нас нишката, която свързва човека с музиката. Човек е създаден музикално! В Музиката сме си у дома! И тази истина освобождава твореца в теб.
Благодарна съм, че Тео (ТеодоросРигас) ни покани в този път, който извървяхме заедно. Винаги вярно, точно, с обезоръжаващо чувство за хумор или пък стриктно насочване, с вяра на твореца в нас, разкриваше ни инструментите, с които можем да успеем. А те се оказаха простички и винаги на разположение – ушите, сърцето, вслушването с тях… Да, това е началото, но съдържа всичко.
Освен за учителите, съм дълбоко благодарна и за хората, с които се посвещавахме в изкуството на лечебното пеене. Различни сме, но Тео бдеше за всеки от нас, показваше ни скъсаното или криворазбраното, за да се свържем в група през себе си, защото тази връзка единствено удържа на времето и бурите. Като творец, който се изразява чрез изкуствата на кукления театър и музиката – най-вече за деца, а и като ученик на живота, споделям, че лечебното пеене ми помага да развивам в дълбочина това, с което се заемам. И това е прекрасно, защото в дълбокото виждаш коренчетата и с любов можеш да им помагаш, ако имат нужда, за да израства градината, в която заедно съществуваме – по-красива, благоденстваща, с плодове, които узряват за всички! Едно от нещата, което винаги ме е вдъхновявало и държало в този път е да имаме този вид лечение и самолечение в България. Земите тук познават това изкуство. Хората трябва да си го припомним и развиваме. Лечебното пеене е естествена грижа, напомня на майчината. С мекота, доверие и любов ни връща в Себе си. Възлюбили Себе си така, както Творецът ни е възлюбил, встъпваме в Нов свят. Какъв? И то какъв!
Целият 85 бр. на вестник Антропософски вести“ може да прочетете ТУК.
