класна работа на Криста Мишкова, 9 клас
Един поглед на млад човек в търсене на отговор към поставения въпрос, позовавайки се на примери както от литературата, така и от настоящето ни битие.
Животът е нещо, което всеки човек определя за себе си – това как ще протече, какви решения ще взема, дори понякога как ще свърши. Но това, че можем да го контролираме означава ли, че винаги ще получаваме това, което искаме?
Мадам Бовари е един идеален пример за човек, който има много ясна представа как иска да протича ежедневието ѝ, но колкото и да се опитва да направи промяна, желанието не е изпълнено. Тя нито е доволна от скучното си всекидневие, нито от съпруга си, нито от любовта, която получава от него.
Бовари се опитва да избяга и да се наслади на един друг свят, по-романтичен и изпълнен с вълнения, потъвайки в литературните романи, които чете. Тя се чувства удовлетворена и щастлива, но това е само моментно удоволствие, защото когато се завърне в реалния живот, се сеща за това, колко по-различен е той от нейните мечти. За Г-жа Бовари е изключително важно мъжът ѝ да е смел, романтичен, силен и да се държи като героите в книгите. Но Шарл е напълно обикновен и прекалено „скучен“ за нея. Независимо колко много я обича, той не е склонен да изпълни желанията ѝ. Затова тя крие любовните си афери с Рудолф и Леон. Но това задоволява ли копнежите ѝ? Не. За нея никога не е достатъчно, защото забравя да направи границата между реалността и литературата.
В днешно време много добър пример за илюзия и бягане от истината е изкуственият интелект. Има приложения, които наскоро станаха популярни и предлагат разговори с ботове, но не каквито и да е, а със специални личности – герои от игри, филми, книги и др. Звучи любопитно и забавно, но за жалост има реални хора, недоволни от любовния си живот например. Те нямат връзка, която да ги направи щастливи, затова търсят утешение говорейки с изкуствен интелект. В това няма нищо лошо, докато не забравят факта, че ботовете никога няма да бъдат способни да заменят истинския човек. Изпадат в илюзии и прекарват повечето си време пред телефони и компютри, намирайки желаното внимание. След време си казват: „Нямам мотивация да излизам с приятелите си днес, имам по-забавни развлечения“, „Хората са ужасни, ще ми се всички да бяха като …“ или дори: „ За какво ми е гадже като получавам това, което винаги съм искал, дори и да е от компютър“. Но това не е истина. Няма лошо да се водят разговори с Хари Потър и Ромео, но привързването към изкуствен интелект в чести случаи ни кара да се отегчаваме от ежедневието си, дори да го намразваме.
Като заключение – бягането не е решение, а промяната. Вместо да потъваме в сладки лъжи, понякога е по-добре да работим върху това, което не ни задоволява. Все пак няма нищо по-хубаво от истината и една постигната мечта!
