Продължаваме нашето пътешествие по пътя на Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов”. От неговото минало и създаване се прехвърляме в настоящия момент. Разговаряме с Веско Василев – учител по биология и здравно образование, класен на седми клас през 2022/2023 година и заместник-директор по учебната дейност в училището.
Какво е за теб да си валдорфски учител? Какво те вдъхновява? Има ли нещо, което те натъжава?
Това да си валдорфски учител всъщност е нещо много ученическо, аз действително се чувствам като ученик. Със стъпването ми тук и срещата със самата антропософия, се случи и нещо ново с мен – тя ме изгражда по нов начин, прониква в мен. Практическите дейности и знания, които са неминуеми в пътя на валдорфския учител, са и процес на учене. Работейки, аз уча. Да, наистина може да се каже, че един учител никога не е завършен. Дори има една такава сентенция, че най-добър е учителят в деня преди да се пенсионира. Аз трудно отделям личното си израстване от професионалното – тук те се смесиха. Две са и направленията, в които работя – организационна и преподавателска дейност.
В административната аз разчитам на опита, който съм имал до сега, способностите ми да се справям с технологиите, електронния дневник и системите на МОН, вътрешната платформа – всичко това е една рутина. Докато в класната стая, в коридорите – срещите с тези деца, които постоянно ме изненадват – там съм по-буден и нащрек и там е живото, което бълбука.
Много ме вдъхновява това да гледам как децата се променят от година на година. Аз се включих през учебната 2016/2017 г. за епохите по биология и химия на най-големия клас в училището. Тогава ме поканиха от началото на първи срок, макар че преподаването ми щеше да започне едва през януари. Това беше много вълнуващо за мен. Въпреки, че не беше започнало същинското преподаване аз ходех в училището, на училищни съвети и сбирки, гледах уроци и постепенно се вливах в общия живот. Тогавашният клас първолаци сега са седмокласници и аз съм техен класен. Колко неща са се случили от тогава…! В началото децата пристъпват прага на училището несигурни, плачещи … но след година, две са съвсем различни. Те растат, променят се и става видно как зреят. Първите деца пък, на които преподавах, сега завършиха. Аз виждам какви станаха и как са израснали. Понастоящем децата в училището са двойно повече от тогава. Всички тези впечатления идват към мен и са толкова силни и вълнуващи. Вдъхновява ме и начинът, по който природните науки се преподават във валдорфските училища. Това ме спечели. Аз идвах от академичните скамейки, където нещата се разделят, разчленяват и изследват докато забравиш защо всъщност го правиш. Там всичко е много по-различно.
Какво ме натъжава? Не са много тези неща, но едно от тях е когато напускат семейства и колеги. Разбира се те тръгват по своя път и е хубаво, че хората не изчезват, а са наоколо, но виждаш как нещо, което е живяло в този поток, наречен училище, сега се изплъзва от него и липсва. В голяма част от случаите става по тяхно собствено желание, поради всякакви различни причини и много от тях не са свързани със самото преподаване. Всеки има поводи, аз също имам десетки поводи да го направя. Но аз съм в нещо, което не е съвършено, то се различава от идеала, трябва много търпение и вяра, че нещата ще се подобрят. Моята философия е, че за да мога да променя нещо, трябва да съм вътре и да участвам. Тогава има как. Убеден съм, че така мога да съм полезен на духовното същество, което живее над училището. В последната година си тръгнаха много колеги и това ми тежи. Но от друга страна всеки, който се отделя от училището пренася поне малко от този дух – това ме успокоява и почти уравновесява чувството на загуба. Вярвам, че децата, на които вече преподават напусналите колеги са благословени да им се случи това. А пък в училището се вливат нови преподавателски сили, стартиращи своя валдорфски път, пълен с възможности.
Нашето училище в някакъв смисъл е експеримент – Валдорф и МОН – два родителя, които са направили дете без много-много да се познават и да си приличат. И от двамата сме взели черти, искаме да удовлетворим и двамата, в двата свята живеем. Искаме да видим дали комбинацията е добра, дали на тази почва тук може да се вирее – да постигаме чрез Валдорф образователните стандарти. Засега са такива условията в България, за да съществува валдорфско училище. Има хора, за които плодът на такова съвместяване не е ценен. Те могат да организират образователен център по всички валдорфски стандарти, а учениците веднъж годишно да се явяват на изпити по общообразователните предмети. Заради начинът, по който образователната система измерва резултатите, вероятно тези ученици ще имат отлични оценки само по някои предмети, но тези семейства не би следвало да се вълнуват от оценките, които стандартната система е способна да формира.
Ето, че стартира новата учебна година. Всяка следваща носи надежди, предизвикателства, вдъхновения. От друга страна интензивните времена, в които живеем допълнително ни изправят през нелесни задачи за разрешаване. Какви са настроенията в този момент във вашата валдорфска общност?
Имаме нови колеги, нови ученици, класовете се понапълниха. Повечето желаещи ученици са приети, новите лесно се вливат. Точно като пролетно време е – кошер, пчеличките жужат, може да се лети и събира цветен прашец и нектар. Много ми харесва атмосферата в момента в училището. Малко изоставаме със задачите, защото е доста натоварено. Но това е нещо, което важи за всички и понеже става все по-трудно да приоритизирам задачите, просто избирам кое ми е най-приятно да направя първо и това ми дава удовлетворение.
Имаме ли днес достатъчно добре обучени валдорфски учители в страната или са необходими още?
Необходими са, по много предмети колегите не са изцяло обучени – стандартът е да се изучава валдорфска педагогика 2 – 3 години като магистратура и после да се проведе практика. У нас няма висши учебни заведения, в които това се преподава, особено за гимназиални учители. Благодарение на това че сме иновативно училище имаме достатъчно свобода да разпределяме материала в рамките на образователните етапи. Хубаво е, че в интернет има много помагащи материали. Седмина от гимназиалните учители сме завършили тригодишния въвеждащ семинар по Валдорфска педагогика (общ хорариум 480 часа). Повечето начални учители също са го минали. В своята предметната област колегите са изключително добре обучени специалисти. Училището е гимназия с профил хуманитарни науки и наистина можем да се мерим с другите гимназии като качество на образование. В гимназията процентът завършили валдорфски семинар е малък, но и учениците, които са били при нас от началото се брои на пръсти. А това е важно, защото положената основа се оказва решаваща. Тоест може да се каже, че при горните класове предстои метаморфоза в посока Валдорф. От нас зависи.
Естествено преливаме в следващия въпрос. Като преподавател по биология, класен ръководител и активно действащ в училищния живот, ти работиш и общуваш с деца от различни възрастови групи. Има ли нещо, което ги отличава като възпитаници на валдорфско училище? Какви са качествата, които се стремиш да възпитаваш у тях?
Мдааа, има неща, които ги отличават. Валдорфските възпитаници са по-открити, свободни, активни, балансирани. Разбира се има и такива, които са на границата на свободията, но това е процес. Качествата, които се стремя да възпитавам са нещо извън стандарта. Бих искал да могат да правят връзки, да имат много база за сравнение, да могат да откриват общото между нетипични неща, които видимо нямат нищо общо. А също между доста сходни неща да откриват разликите. Един вид „свързочници“. Биологията е много благодатна за това – хем цялостната картина, хем детайли, да видят невидимото във връзката на нещата. Също така бих искал да са смели. Не зная до колко аз съм смел и какъв пример давам, защото учителят е пример с това което е, но определено работя в тази посока. Разбира се да са здрави, да разбират как действа животът, при всички условия да има за какво да се хванат. Може да срещнат нещастие или голяма трудност, но чудото на живота продължава и искам те да имат силите да ги посрещат и да преминават през тях.
Какво бихте пожелали да се случи в близкото бъдеще по отношение на валдорфското училище?
Ние сега сме в прекрасна сграда, направихме голяма крачка когато се нанесохме тук, но нещата се променят и тя ни омаля. Бих искал място, което не коства толкова голям ресурс, да е с по-голям двор и повече класни стаи, защото класните стаи не ни достигат. Наемът не ни позволява да имаме заплати, адекватни на усилията, които полагаме. Сравнявайки с другите училища сме назад. Ентусиазмът, разбира се много помага, работата е повече отколкото на други места. Някои колеги работят допълнително на други места. Сега стимулът да се работи при нас не е финансов. Да сме на по-широко, по-добре финансово – то е нещо, което бих пожелал на нашето училище.
Нещо искаш ли да добавиш?
Да, бих се обърнал към хората, които се вълнуват от антропософията и имат опит с нашето училище – нека не забравят, че то е живо същество и се развива, и вероятно откак са имали този опит, са се променили много неща. Нека да не странят от нас. Има изненади, има и приятно и неприятно, но то е живо същество и е хубаво да признаем това и да не го гледаме отстрани като дете с проблеми. Защото знаем, че децата с проблеми след време израстват в доста свестни човеци. Мястото на антропософите не е около училището, а вътре в него – като родители, педагози, съмишленици. Ако не в това училище, със сигурност има нужда и от още такива. В много по-малки държави от нашата има по няколко училища, които се подкрепят и партнират, въпреки че едни са позиционирани в по-диви местности, а други са в центовете на големите градове. Няма място за разделение, трябва да се общува и да се създават, поддържат и развиват връзки.
В заключение искам да помоля читателят да приеме споделеното тук по-скоро като моя лична позиция, а не такава на училището като цяло или на болшинството членове на общността.
