„Седмица на Мира“ като движение бележи своето начало от почти 40 г. Първата такава се провежда през 1985 г. Това е време на силно напрежение между Изтока и Запада. В група хора се ражда идеята за различна форма на взаимодействие, извън политическите пристрастия и противопоставяния, с една усилена вътрешна духовна работа. Мирът трябва да се търси първо в душата и затова е необходимо съзнателно практикуване за развиването на необходимите качества. Мястото на първата среща е избрано неслучайно – на границата на Франция и Германия, провинция Елзас, близо до Страсбург. В продължение на хиляда години там се водят ожесточени войни за правото на притежание и от двете страни. В края на краищата Европейският парламент сега заседава в Страсбург и идеята е точно там, където е имало най-много кръвопролития, да се създадат политически форми, в които различните народи заедно да вземат решения по проблемите.
Оттогава всяка година в различни страни има хора, които в продължение на 7 дни по различни начини (упражнения, медитации, молитви, драми, дискусии) се стремят да развият духовни качества, които насърчават мира. Един вътрешен път на работа, посветен на мира и връзката между човешките същества на друго ниво. През годините седмици на мира са се провеждали в Германия, Франция, Белгия, Чехия, Естония, Украйна, Армения и др. Инициативите и практиките са антропософски насочени. Много често избираните места са и региони с конфликти и войни.
В някои от изминалите години „Седмица на мира” се провежда дори в няколко държави в различни седмици на една и съща година. Събитията се подготвят и осъществяват на доброволни начала само от тези, които участват в нея, а участието е отворено за всички, които проявяват интерес, независимо от националност, възраст, пол, убеждения или политическа ориентация. Идеята е някога в бъдещето „Седмица на мира“ да се провежда щафетно по цялата земя и да покрива цялата година.
Тази година в периода 24-30 Август в Армения се проведе „Седмица на мира“ с тема: „5000 години културна традиция между Изтока и Запада“ заедно с Армен Тоугу – главен инициатор на тези събития от създаването им. Армен Тоугу е от арменско-естонски произход. Първоначално е работил в областта на ядрената физика, след което за него се открива духовния път и става пастор. Осем години е работил като такъв в Естония, а от 2007 г. е в Щутгарт. Проведените седмици на мира с участието му са изключително работещи с разработените от него методи на Логика на сърцето и Пътища към социално изцеление.
Представители от българска страна бяхме Красимира Калчева и Цвета Мишкова. На събирането присъстваха хора от различни страни – Германия, Франция, Белгия, Холандия, Украйна, Чехия, Естония, Латвия, Русия, Израел, Армения, САЩ. Тук хората се срещат като приятели и този аспект е особено важен, защото запознанството на различни манталитети е добра основа за толерантност и уважение.
Ние, хората, сме призвани да подкрепяме духовните сили в усилията им да донесат мир на света. Особено в началото на третото хилядолетие има спешна нужда не само да желаем и да се надяваме на мир, но и да работим духовно за преодоляване на онези сили, които пречат на мира в нас самите, в нашата социална среда и в света. Често преживяването му е много различно за отделните хора, но само по този начин е възможен групов процес, който е насочен към общи духовни цели. Целта е практикуване на подходи към духовни и съвременни форми на изграждане на общност. Седмицата на мира е упражнение, участниците работят и участват възможно най-много по време на срещата. Опитът е разнообразен: внимание към потока на разговора, към появата на напрежение в групата, към организационни въпроси и грижа тематичните процеси да се приемат от участниците на свободна отговорност. Резултатът от тази нова форма на обществена дейност е организирането на среща, която не е определена „отгоре“. Интересното е, че няма хаос. Опитът показва, че груповата работа може да бъде съзнателно разделена. Разбира се, това изисква правила и структури, които се обясняват на конференцията и могат да бъдат приети и тествани от всеки участник, колкото желае. В проведените дейности се използваха методите на Логика на сърцето, Съзерцателен и Планетарен диалог, Интуитивна драма. Заниманията заедно протичаха в настроението и посоката, решавана в Планетарен парламент. Всеки имаше своите индивидуални медитативни задачи, а общите занимания бяха работа с Духовете на народите и като част от това с Духа на България. В процеса имаше и задълбочаване в срещата на Аз-овете на духовно ниво. А в програмата имаше време и за изкуства по групи, инспирирани от общата работа – Пеене, Говорно формиране, Евритмия Арт-терапия.
Още в първите провеждания в миналото на „Седмица на мира“ преобладаващата част от хората са били от християнски общности и от тях идва идеята работата през деня под формата на упражнения да бъде продължена с едно молитвено настроение през цялата нощ. И тази година също след вечерната служба започваше четене на Евангелието. Когато повечето от участниците спят, двама винаги се събуждаха и за час четяха евангелието, а после застъпваха щафетно следващите двама и така до сутрешната служба. Тази година Евангелието на Лука прозвуча на много езици. Всяко предаване беше съпроводено с молитвата „Отче наш“. Това спомогна за една наситена духовна дейност, едно медитативно настроение на връзка с Духовния свят.
Потопени в интензивна вътрешна работа, оградени от суровия ландшафт на арменските планини, близо до малкото планинско селце Хермон, тези 7 дни изминаха неусетно. Нощното четене на Евангелието силно ни въздейства като медитативно настроение, което формира реалности във физическия свят.
Срещнахме много приятели и съмишленици, вдъхновени и водени от Антропософията. Видяхме нови възможности за обща работа в бъдещето. След приключване на седмицата, имахме възможност да останем няколко дни в Ереван. Носени още от духовния поток на изминалата седмица, разгледахме и усетихме атмосферата на арменските църкви и храмове. Посетихме работните групи – „Мастерское“, която от много години работи под духовното ръководство и обучение от Армен Тоугу, както и мястото на Арменуи Матрирусян – създател на един вълшебен антропософски дом на почти 30г. за работа с изкуства за всички възрасти, както и за духовни срещи. Посрещнаха ни топло, като български приятели, стоящи на един път. Този опит е безценен, защото дава една светла перспектива за възможностите, които разкрива пред нас практическата антропософия, за досега и до хората и воденето на човешките съдби. Тези топли, приятелски срещи извън пределите на народност и националност, на едно човешко ниво, бяха вдъхновяващи и запомнящи се за цял живот.
Статията е публикувана във вестник „Антропософски вести“, бр. 81
