Диалози с болката  – Част 2

Цялата ни болка е игра? – Разсъждения за болката

1. План на играта

От самото раждане човекът и болката живеят заедно като близнаци.  Болката обича да си играе с нас хората, през целия ни живот, също както и хората обичат да играят игри – от детството до дълбока старост. Човекът отдавна мечтае да разбере болката, за да се освободи от страданието или поне да го облекчи. Ако един ден, по щастлива случайност, светът в който се изгражда планът на играта, ни се разкрие  и можем да видим целите му, дори ако болката не може да бъде избегната-  нашето болезнено преживяване ще е метаморфозирано и когато изпитваме болка, няма да страдаме така. В крайна сметка, по един или друг начин, ние играем с болката през целия си живот. По-точно тя си играе с нас, а ние страдаме от този наложен ни хаос, който сякаш ни е завладял в неподходящия момент. По време на тази игра човек често получава преднина. Понякога води в сметката за известен период от време, но винаги губи в края на срещата.

Болката побеждава. Песимистично? Не! Все пак играта още не е приключила…

Болката ни носи опит, болката ни учи, болката ни възпитава, болката ни прави мъдри. Някои мекотели, защитавайки се от чужди тела, произвеждат перли. Хората  чрез болката от преживените грешки и телесното страдание през целия си живот създават в душите си „бисери на мъдростта“. Не всички разбира се. Но тази способност е достъпна за всички.

Човек опознава света и себе си и преживява това познание с болка, до мозъка на костите си. Изпитвайки болка, ние имаме сякаш нишката на Ариадна, благодарение на която няма да загубим себе си. Болката ни връща към нас самите, болката ни събужда колкото и често да не искаме това ….

И все пак – играта си е игра. Освен това често не сме питани за това. Болката идва като игриво тигърче с меката си ноктеста лапа, без усилие ни удря точно на най-болезненото място. Докато страдаме, започваме да осъзнаваме, че може би тази игра има план. И ние бихме искали да го опознаем.

2. Правила на играта

Всички хора дишат от раждането до смъртта. Всеки диша, но не всеки знае правилата за дишане. Повечето хора ходят на краката си по земята, но не всеки знае правилата за правилна походка. Всички хора страдат от болка и малко хора знаят защо страдат. Съвременната наука говори за механизмите на болката, но почти никой не знае защо точно тази болка е решила да си играе с него, точно с него и точно сега.

И така, правилата на играта:

А. Болката винаги идва при човек навреме. Този факт трябва да се приеме правилно.

Б. Болката носи със себе си важно съобщение, което трябва да бъде прието с благодарност.

В. Човекът трябва да се опита да дешифрира съобщението, което е дошло до него под формата на болка. Това може да доведе до временно облекчаване на болката. Трябва да помним, че не винаги е възможно дешифрирането на това съобщение. Тогава се налага да страдаме, може би това е смисълът на това послание.

Г. Опитът да се освободиш от болката във всеки момент на страдание е основната човешка задача, защото само по този начин човек може да продължи да играе играта, наречена живот.

Д. Болката води със себе си много приятели и много врагове. Задачата на човека е да различава едното от другото.

Е. Силната болка ще помогне на човек да се изкачи на следващото стъпало или ще помогне на човек да намери своето място.

Ж. Във всеки случай, продължавайте да играете!

3. Участници в играта

Човек, неговите мисли, неговите чувства, неговата съдба, семейство, лекари /медицина, религия/ мироглед, болка, страдание, приятели в болка, врагове в нещастие, истински задачи за този период от живота и др.

4. Цел на играта

Целта е проста – да се достигне дестинацията, с помощта на информацията, получена в разшифрованите болкови съобщения, претърпени по време на живота. Това напомня картина на преминаване през малка планинска река – когато скачаме от камък на камък, леко стърчащи над бурното течение. За да забележим тези опорни камъни, първо трябва да дешифрираме съобщенията за болка, трябва да разберем кодирането, кой и защо си играе с мен така. И играта върви сериозно, залозите в тази игра са най-сериозни. По време на играта задачата на човек е да натрупа бонуси за разбиране на значението на болката, като по този начин облекчи страданието си.

5. Формула на страданието

Страданието е функция, която пряко зависи от изпитаната болка, освен ако, разбира се, липсва разбиране за смисъла на това страдание.

*

Колкото по-голям е интензитетът на болката, толкова повече страдаме.

Колкото повече разбираме значението на тази болка, толкова по-лесно е да издържим страданието.

Има болка във всеки момент, дори точно сега!

Боговете милостиво затварят това постоянно преживяване на телесна болка от нашето съзнание през по-голямата част от живота ни.

Боговете ни разкриват „опорни точки“, точки на мъдрост, изпращайки ни болкови съобщения, канейки ни да четем заедно това тайно писание на живота.

Човечеството се развива чрез преодоляване на страданието – в бисери на мъдростта, играейки играта на живота.

Разбирането на живота и знанието на човек е целта на играта.

Неразбирането може да създаде болка.

Родената болка се засилва от неразбирането.

Упорито нежелание за разбиране е болезнено.

Преживяването на болка в ореол на неразбиране причинява тежко страдание.

**

Болката, изпитана в душата, кристализира в бисери на мъдростта, без да разрушава тялото.

Панацеята на разбирането, обгръщайки центровете на знанието чрез болката в душата на човек, лечебно защитава тялото му от болести.

***

Празнотите в неразбираемостта на човешките задачи позволяват на бацилите на страданието да преминат от дълбините на душата в полетата на тялото, в органите и мускулите, в ставите и костите. Там те се размножават и разрушават телесното ни здраве.

Телесните страдания могат да бъдат променени със силата на човешкото познание.

Една сериозна игра с болката ще облекчи ненужното страдание.

Източник: bdn-steiner.ru

Превод: Цвета Мишкова