Една статия на Марк Гринголс, публикувана в сайта Библиотека за духовна наука. Марк Гринголс преподава и практикува методите на „Логика на сърцето“, а това е едно живо споделяне за въздействието на този метод.
Първи ден
Когато спим, нищо не ни боли. Получехме ли като деца болезнена цицина, много бързо я забравяхме. Когато пораснахме, болката вдигна глава. Отначало скромно погледна в прозореца на къщата ни, показвайки ни нахалната си усмивка. Ние я изгонихме или поне така ни се стори. Когато започнахме да се изморяваме от тази игра с нея, избягахме в дебрите на живота, отвличайки сами себе си. Когато силите ни се изчерпаха от това тичане, се отказахме и се преклонихме пред специалисти по болката или сами си купихме различни обезболяващи от аптеката.
Лоша ли е болката?
Не винаги. Тя ни предупреждава за опасност, сякаш случайно докосваме горещ тиган с ръка.
Тогава – болката добра ли е?
Странна фраза. Все пак за нас е важно чрез болката да разберем, че имаме проблем в организма и трябва да потърсим помощ от специалисти.
Малко по малко прехвърлихме 40-те и сега все нещо ни боли. Боли гърбът, врата, коленете или … душата. А това, което не ни боли – като коварна болест отвътре е истинското страшно.
Постоянно боли. Вече сме пробвали хапчета, лекари специалисти по хронична болка, предлагали са ни ненужни операции, ходили сме на много чудотворни лечители, които са ни обещавали златни години без болка, а нещата са си там. Боли.
Как да живеем с това?
Трябва да опознаем болката, точно както опознаваме хората. Да я попитаме за името, какво прави в живота ми, какви са плановете й за мен и други подобни.
Как можете да опознаете болката?
Като поговорите с нея, както с хората.
Да говоря с болката?!
Но тя е моят враг, който ми донесе толкова много проблеми и страдания, бих искал да унищожа болката си с помощта на таблетки PAIN KILLERS.
Опитах, не помогна. Болката не изчезна. Просто станахме по-раздразнени – аз и моята болка.
Решено – ще говорим с болката.
Как да го направим?
Ето техниката.
Първа стъпка
Представяме си нашата болка. Нека охарактеризираме нейния образ за нас. Опишете болката си в детайли. Когато болката не е много силна, поставете този образ пред духовния си взор. Колкото по-подробен и детайлен образ на болката може да се създаде, толкова по-добре.
Втора стъпка
„Ход на кон или минутен скок в образа на болката.“ Създаваме фокус на съзнанието, прехвърляме го върху образа на болката, създаден в предишната стъпка. Влизаме със съзнанието си вътре в болката. Странно, непознато чувство. Не работи? … И нали постоянно боли, няма какво да губя. Нека опитаме отново. Докато заработи. С помощта на фокуса на съзнанието свиквам с болката си, чувствам отвътре болката си, сливам се с нея. За една минута преживявам болката чрез себе си. И тогава се връщам. Какво получаваме в резултат на такъв скок в болката?
Мисли – най-добре ги запишете.
Чувства – препоръчително е да ги скицирате в цветове.
Импулси за действие – те трябва да бъдат отбелязани.
Правим това три пъти на ден, по една минута, три дни. И не повече.
Трета стъпка
Връщаме фокуса на съзнанието към себе си, към обичайното си състояние. Болката отново се появява пред нас, като нещо страшно. Отвън.
Обобщение
Имам образ на моята болка, мисли, записани фрази, скици, преживявания.
Настана вечер, уморени сме. Хайде да си починем. Ще продължим утре.
Втори ден
След свършената работа вчера получихме образ на болка.
За мен този образ се очертаваше като дракон, с изкривен гръб. Лапите му с нокти се опираха на раменете ми, извивайки ме в дъга към земята. Опитът ми да се изправя беше съпроводен с повишен страх и болка. Така че нося този дракон като тежък товар на раменете си. Що за змей е това, откъде се взе, защо се вкопчи в мен? Тези мисли минаха през главата ми, пораждайки различни чувства.Кой е виновен за това? Семейството, което не ме подкрепя? Моята работа, в която изобщо не ме оценяват по заслуги и съответно заплатата е мизерна? През по-голямата част от живота си съм бил нещастен… Така намерих много виновни за моята позиция, които, разбира се, закачиха този дракон на главата (и раменете ми). Да, възможно е и така, но тази идея не е нова. Оставих тази мисъл настрана, в едно кътче на душата си за такива мисли.
Тя чака там.
Продължих напред.
Откъде идва драконът, как изглежда?
Еврика! Родителите ми са виновни за всичко, те ми съсипаха гърба, не са реагирали навреме. Да, забравих за армията, имаше такива товари, че …
Накратко – бързо събрах списък с причини, които биха се поместили само в енциклопедия от двадесет тома. Внимателно взех всички тези 20 тома, занесох ги в същото кътче на душата си за такива мисли и ги оставих там. Там ме чакат.
Какво остава?
Аз самият – и никой друг не е причина за моята болка.
Аз самият – и никой друг не е виновен за моята болка.
Аз самият създадох дракон, който ме напада под формата на моята болка!
Моля, кажете ми – звучи ли нормално, как изобщо може такова нещо да се каже?
Отидох до огледалото и се погледнах. Външно всичко изглежда нормално, както обикновено. Успокоих се.
Изведнъж почувствах неочаквано облекчение, когато драконът отслаби натиска върху раменете ми. Това ме изненада приятно.
Колкото повече се взирах в болката си от този ъгъл на вътрешно зрение, се случиха две неща – високата ми самооценка полетя надолу в бездната и в същото време болката ми малко намаля. Разбира се, това не беше въпрос на минути. Минаха седмици, може би години. В края на краищата, всеки път, в такъв труден за мен момент несъзнателно отивах в онзи ъгъл на душата си, където се съхранява списъкът на причините-виновници в моята ситуация. Всяка подобна мисловна обиколка отнемаше години обикаляне на място и „преследване на своята опашка“. Претърколиха се години на болка.
Реших да проуча, като учен в душевна лаборатория как създадох този дракон за себе си. И как бих могъл да направя това проучване? Трябва да говоря с дракона…
И той, неочаквано за мен, веднага ми отговори: „Виж се в познанието, без дебелите розови очила. Твоите мисли, твоите чувства и твоите действия са истинската причина за твоята болка.“
Драконът спря и се обърна. Бях шокиран от думите му. Не знаех какво да мисля, не знаех какво да правя с това сега.
Беше вечер, бях уморен и си легнах.
Третият ден
Събудих се бодър и напълно объркан в мислите си. Гърбът не ме болеше много. Веднага си спомних думите на дракона, който ме обвини, че съм носител на причините за моята болка. Драконът разкри за мен връзката между това, което се случва в главата ми, в душата ми и как страдам от болка. Осъзнах отговорността си към себе си да се поддържам в добра форма през всичките дни на годината, а не само по повод или по празници. В крайна сметка аз и само аз знам какво се върти в главата ми, клокочи в душата ми и се случва в кулоарите и публично. И така, започвайки от болката си, стигнах до познаването на душата си и изискването за самовъзпитание – в мисълта, в чувството и в действието. Мислейки за това, отворих сутрешния вестник и случайно прочетох, че почти всеки човек в съвременното общество страда от постоянни, хронични болки в гърба, врата, коленете…
Моите резултати
Моята болка ми донесе послание за себе си.
Моята Болка, под формата на дракон, ми показа пътя на себепознанието и отговорността за себе си.
Късметът по пътя може да ми донесе облекчение от моето страдание.
Може би не съм сам по този път.
За малко да забравя нещо важно – моят дракон прилича на Баба Яга, от приказките, на кривата старица.
И разбрах, че трябва да се изправя в мислите си, в чувствата и в делата си. Просто се изправи!
***
Видях се как се изкачвам до върха на планината, с най-тежката раница на раменете си. Силите ми са на изчерпване. Спрях, отхвърлих за миг товара си и вдигнах очи към небето…
Източник: bdn-steiner.ru
Превод: Цвета Мишкова
Свързани статии с Логика на сърцето:
