Споделено от участници в курса по Лечебна педагогика

Публикувано във вестник Антропософски вести 82 бр.

В настоящата година завършва курсът по Лечебна педагогика, воден от Михаил Пицхелаури – три години време на усилена работа от страна на всички участници. Знанията и силата на Миша вдъхновяват и въодушевяват, зареждат силен импулс за действие, разкриват тайни и осветяват реалности. И както не веднъж е говорил в своите лекции: „Лечебните педагози вършат това, което правят боговете след смъртта. Помагайки така, кармически свързано, това се отразява на цялата култура и развитие на човечеството. А това е изключително важно, защото облекчавайки тази работа, самите богове могат да отделят възможност за работа с красота и добро, важни за цялото човечество.“

В следващите редове е искрено споделеното от участници по въпроса: Какъв е пътят на Лечебната педагогика в България и перспективите за развитие в обозримо бъдеще?

Маргарита Маркова

Пътят вървим всички ние. Познанието, което ни дава Миша Пицхалаури и гост лекторите, идващи на Лечебно педагогическите модули сеят много зрънца, които ни провокират да търсим. Благодарна съм за богатството на инструментариума,  с който можем да си служим. Едва в третата година осъзнах дълбочинното навлизане при работата с децата. На първо място е необходимо да оздравим света вътре в нас самите, въпреки заобикалящия ни.  Трябва да опознаем и разберем себе си. Кой съм аз и как функционирам? Във всеки от нас има частици от болестите, но в минимални размери, как и кога се е развила е ключ към лечението.  Да даваме пример, но не словесно, а с действията си, доброто чувство и добрата дума.

Нищо не бихме могли да променим сами, ако нямаме подкрепа  и доверието на родителите. Често си мисля, че процесът на обучение при тези деца е двустранен. Те ни припомнят чистотата с която сме дошли всички на Земята.

Обществото не е запознато с полето на лечебната педагогиката и нейната роля. Къде се вплитат педагозите след основната роля на родителите?  Това, което сега е посято в умовете ни, като такива педагози, много бързо ще изгуби своя импулс, ако не действаме заедно и не се развиваме. Това, което сега е посято в умовете ни, като такива педагози, много бързо ще изгуби своя импулс, ако не действаме заедно и не се развиваме.  Безнадеждност, обърканост, страх, липса на морал…с тези неща сме залети от всички страни.  Това и ще предадем на децата волно или неволно, защото те са много по-чувствителни от нас, те ни усещат и ни отразяват.

Самите ние имаме нужда да се сработим един с друг, в екип, който действа заедно, а не всеки единствено от своето място, затворен в себе си.  Да съградим групов импулс за общ път  заедно родители, педагози, терапевти,  лекари (в тази връзка – прекрасно е, че започна и медицински курс). В подкрепа и споделяне ще запълваме това, което ни липсва по пътя. Аз например имам нужда от водач, от учител с опит или дори само от второ мнение от общност, с която да творим.

Три обучения завършват сега – Лечебна педагогика, Терапия чрез пеене и Арт-терапия. Всички те са по Пътя на една и съща цел: Да накараме деца и възрастни да се радват на живота тук и сега, свързани с най- тихите копнежи на душите си. Нишката, която ни държи е като паяжинка  нежна, но силата и е голяма, ако можем да плетем с чувства, мъдрост и воля наша.

Мирослава Тодорова-Вахрам

Много се радвам, че след навлизането и развитието на валдорфската педагогика в България, се зароди и импулса за лечебната педагогика. Защото тя е тясно свързана с валдорфската педагогика и необходима за времето, в което живеем и нашето общество. А най-хубавото е, че този импулс се развива както в теоретичен, така и в практически план.

Лечебно-педагогическият тригодишен курс, иницииран от Варненската антропософска общност в лицето на Радослава Ангелова, с лектор Миша Пицхелаури, е към своя край. В обучението участват педагози, психолози и терапевти от цялата страна. Също така по инициатива на Софера – Илинденци стартира група по лечебна педагогика с медитативни и практически занимания с участието на лектори от Социалния Антропосфски съвет, който от 2024 година ще прерасне в 12-та секция на Гьотеанума. 

Вярвам, че тези инициативи ще дадат тласък за последващи такива, формирането на повече лечебни педагози в БГ, които да работят в услуга на човечеството и неговите нужди! Амин! Дай Боже!

Деница Бончева Запрянова- Костова

Искрено се надявам лечебната педагогика да достигне до  широката общественост и повече специалисти от традиционната практика да се запознаят с ползите и. Това ще бъде изцяло в интерес на децата, нуждаещи се от специални грижи, които стават все повече по официални данни. Според мен е нужно да се положат усилия в споделяне и популяризирането на добрите практики в лечебната педагогика и създаване на доверие към нея в обществото. Работата на колеги в общи инициативи би било добро начало.

Цвета Мишкова
Цвета Мишкова

Автор

Articles: 36