Цикълът на годината живее в ритмичната система на човешкото същество като активно благоговение, оживяващо живота на мисълта и насочващо силата на волята. Празникът на Арх. Михаил (29 септември според католическата традиция и 8 ноември по православната) е през есента когато природата бавно се оттегля. Оставя ни семена и плодове като дарове, светлият ден намалява и с нарастващата тъмнина бавно се подготвяме за зимата. Тогава се сбогуваме с лятното изобилие от слънчева светлина, топлина и сетивни впечатления, с които природата така щедро ни е дарила.
През есента нашите предци са имали нужда от доверие и смелост, за да повярват, че смъртта на природата е само временна и че е възможно ново събуждане през пролетта. С есента започва времето на вътрешното съзерцание, погледът се обръща навътре към същността ни. Все повече имаме нужда от вътрешна топлина и вътрешна светлина. Това ни води до смелостта и светлината, която празникът Михаиловден може да ни даде.
Около това време на есенното равноденствие ние сме поканени да застанем в баланс между светлината и тъмнината, да погледнем назад към плодовете на миналото, да се подготвим като гледаме какво идва към нас от бъдещето.
Могъщото слънчево същество Михаил осветява и насочва – да погледнем къде сме били и накъде отиваме, да мислим тук и сега, че стъпка по стъпка можем смело да изградим собствено силно и стабилно стъпало по пътя.
картина – David Newbatt
Нека Михаил укрепи нашето „Аз“ и волята ни, давайки ни куража да сме във връзка с Духа, зад булото на заблудата.
МОЛИТВА – МЕДИТАЦИЯ ЗА СМЕЛОСТ И КУРАЖ
дадена от Рудолф Щайнер за Михаиловото време
Трябва да изкореним от душата си целия страх и ужас
от това, което идва към нас от бъдещето.
Да покажем ведро спокойствие
във всички чувства и усещания относно бъдещето.
Да гледаме с абсолютно самообладание
участта, която се задава.
Да мислим единствено, че каквото и да дойде,
ни се дава от пълния с Мъдрост Духовен свят.
Това, което трябва да научим в нашата епоха е
да живеем от чистата вяра,
да живеем без сигурност за утрешния ден,
да се доверим на вездесъщата подкрепа,
която винаги струи от Духовния свят.
Наистина нищо друго не е нужно днес
освен да запазим самообладание,
да укрепим нашата воля
и да търсим вътрешното си пробуждане
всяка сутрин и всяка вечер.
