в Dottenfelder Hof, от 9 до 13 октомври 2024г.
Публикувано във вестник Антропософски вести, бр.87
Международна конференция „Терапия чрез пеене“ 2024 с тема: “Лечебната сила на ритъма в терапията чрез пеене“ се проведе в периода 9-13 октомври, в гостоприемното пространство на фермата за биодинамично земеделие Dottenfelderhof в Bad Vilbel. Събраха се почти 30 души гласови терапевти от Германия, Швейцария, Испания, Италия, България, Гърция. Темата на конференцията се появи като естествено продължение на повдигнатите теми в миналогодишната конференция, с необходимост от задълбочаване и разглеждане на нейни различни аспекти. От българска страна представителите бяха Цвета Мишкова, Даниел Захариев и Калина Радичева.
В началото на конференцията, сряда вечерта, в приветствения кръг се изпълниха хорови и мантрични упражнения от г-жа Вербек, като фокусът на вечерта беше личността на Юрген Шрифер. През 2024г. се навършват 10 години от смъртта му. Мнозина от присъстващите го познават лично и разказаха интересни истории за срещата и работата си с него. Колегите, които не са имали възможността да го срещнат или познават, можеха да изградят картини в съзнанието за Юрген Шрифер и неговата работа. В настоящата година, през януари, се отбелязаха и 100 г. от признаването на Школата за разкриване на гласа от Рудолф Щайнер като антропософски път на изкуство и обучение. Това беше отбелязано в Гьотеанума със събитие, организирано от Секцията за сценични и музикални изкуства. Колеги, присъствали на празника, споделиха своите преживявания и впечатления.
Всеки ден от конференцията започваше с вдъхновяващо и зареждащо пеене с Анджелика Спилбъргър. Самата тя, с голям опит в певческата и терапевтична работа, даваше един красив и хармоничен старт на деня. Певческите и терапевтични упражнения, включващи различни техники за релаксация, затопляне на гласа, дишане като център на пеенето, връзка с цялото тяло, бяха преживени в груповото изпълнение, проникнати от чувство на чиста непринуденост и радост от пеенето и звученето.
Гост-лектор на конференцията беше Д-р Ерих Скала – специалист по вътрешна медицина с дългогодишно усъвършенстване на квалификацията и дейност като преподавател по комплементарна медицина, природолечение и антропософска медицина. Той продължи да работи с нас тази година по темата за ритъма, надграждайки работата от предишни години. Самият той през годините е имал възможност да се потопи дълбоко в работата с певческата терапия и затова споделеният опит беше изключително ценен. В три поредни дни от четвъртък до събота ни преведе през различните аспекти на духовно-душевно-физическия човек. Той постъпателно изгради представа за човека, като един микрокосмос, като започна от физическото тяло, етерното тяло и жизнените процеси. След това продължи с астралното тяло и азовите организация и тяло, илюстрирайки техните влияния върху двата полюса в човека – нервно-сетивния, намиращ своя център в главата, и веществообменния – представен от кръвта. Подходът на Д-р Скала като лектор е много завладяващ. Поднасянето на знания се случва не само на мисловно, но и на едно образно ниво, което оставя дълбок душевен отпечатък.
В четвъртък, след медицинската лекция, Анне Фрей сподели своя изключително ценен опит като терапевт, представяйки плода на няколко годишния си изследователски път, основан на Мантрата ИЗВОРЪТ НА КРЪВТА /Лекция Дорнах 13 август 1914г./ Това беше като дар за колегите, обвързани с ежедневна терапевтична работа. В основата стои осъзнаването на изговорените ритми, което винаги подкрепя и засилва ефекта на медитацията. Тялото и душата се настройват като терапевтичен инструмент преди срещата с човека. Анне Фрей, базирайки се на своите големи познания за диференцираните и целенасочени ефекти на различните ритми в човешкия организъм чрез звуците, разчита ритмите в мантрата в съответствие с прилагането на ритмите в Древна Гърция. С тази мантра Г-жа Вербек винаги медитирала преди да работи. Практикувайки дълго време с тази мантра, Анне Фрей открива нейното силно въздействие в работата на терапевта.
В петъчния преди обед, успоредно с лекцията на Д-р Скала, Хайди Спонхойер представи доклад за дете с аутизъм. Тя разказа за своята работа с детето във валдорфска детска градина и сподели пред колегите своя изключително мек и любящ подход към детето и игрите като път на въздействие на детската душа, включващ пеене, ритъм, говор и движения. Изпълнявайки ги, всеки имаше възможността да усети радостта и непринудеността по детски и в същото време силата на този инструмент за терапевтична работа. Случаят на проговаряне на това дете след продължителна и ритмична работа отново доказва важността на терапевтичната работа и е вдъхновяващ пример за помощ.
В Събота Анджелика Спилбъргър разказа за своята работа с пациент с тежък дефицит на алфа-1-антитрипсин. Подробното и хронологично представяне даде възможност за цялостното наблюдение на случая, приложената терапия и постигнатите резултати от нея. Отново включването на Д-р Скала с разяснения от гледна точка на антропософската медицина внесоха още повече яснота за случващите се процеси. Той направи също така и много интересен паралел между представените на конференцията два случая и проследи пътят на метаморфозата в терапевтичния процес – как чрез ритъма и звученето „сковаността“ може да бъде преодоляна и трансформирана.
В следобедните часове се сформираха две работни групи – с Анне Фрей и Холгер Шиманке. Работната група с Холгер Шиманке, под умелото му ръководство, успя да навлезе в дълбочина в така наричаната сега „секундна скала“, която е била открита от Bela Bartok. В привидно фалшивата последователност от звуци, условно именувани с имената на познатата ни скала, има скрити натурални мажорни и минорни акорди с небесно звучене. Тази скала, която е била използвана в древните мистерии, ще бъде основна за бъдещата културна епоха. След положените усилия за внимателно чуване на тоновете, на третия ден групата успя да изпее първата част от произведение на Юрген Шрифер върху текст от евангелието на Йоан, завършващо с акорд в звуците на който можеше да се чуе как небесните духове пеят и така сътворяват човека.
Работната група с Анне Фрей задълбочи своята работа в областта на ритмите и тяхното въздействие и приложение през призмата на терапията чрез пеене.
На ежедневния следобеден пленум в четвъртък бяха поставени и обсъждани професионални и организационни въпроси, споделяне на казуси от терапевтичната работа. В петък пленумът беше посветен на възпоминание на Удо Ланге – колега и приятел на повечето от присъстващите, както и неизменна част от живота на ежегодната конференция. Неговото присъствие се усещаше осезаемо, подкрепено от живата картина, изградена от спомените и връзката на всеки един с Удо Ланге. Хоровото изпълнение на Gebet прозвуча молитвено и израсна като мост между видимия и невидимия свят.
Вечерното хорово пеене с Холгер Шиманке обедини цялостното звучене на гласовете по един много фин и мек начин. Упражненията за гласа, красивите мелодии и озвучаването от „слънчевата скала“ донесоха радост и лекота.
Отново както всяка година на масата за споделяне имаше книги за препоръчана литература и материали, касаещи терапевтичната и певческа дейност на присъстващите.
Съботната вечер беше цветна и споделена – песни, танци, приказки от всички участници, от различни страни. Това беше един празник за душата и всеки един беше част от него – обединени от пеенето, езикова преграда не съществуваше.
В Неделя, след сутрешното пеене с Анджелика Спилбъргър и репетицията на хора с Холгер Шиманке, беше изнесен хоров концерт за фермата, любезен и грижовен домакин на конференцията.
След концерта, в кръга за споделяне, всеки имаше възможност да разкаже своите преживявания от изминалите дни. Бяха поставени належащи въпроси, касаещи ежегодната организация, както и ангажиране на още желаещи в процеса на случване. Обсъдиха се и бъдещи локации за провеждане.
Споделените преживявания показаха значимостта на това ежегодно събитие в работата ни като терапевти. Подкрепата от колеги, споделянето на опит и многобройни аспекти на терапевтичната работа са безценни. Всеки, със своята човешка индивидуалност и лично преживяване и претворяване, изграждайки своя терапевтичен подход е вдъхновяващ пример за бъдеща работа, както и силна подкрепа за присъединилите се нови колеги от България и Гърция.
И така, заредени с нови сили и опитност, всички присъстващи на конференцията се завърнахме към своите ежедневни задължения и в очакване на следващите ни срещи.
