Статията е публикувана във вестник „Антропософски вести“, бр.80
В следващите редове ще отправим един поглед към „Школа за разкриване на гласа“ и „Терапия чрез пеене“ на Валборг Вербек, към пеенето и трансформиращата сила на звуковите потоци.
Защо е важно да променим материалистичната нагласа към пеенето?
Преди около 200–300 години хората са можели да пеят 3–4 октави, а днес само малко повече от една. Тенденцията е, че нашите гласове стават по-ниски, физически и втвърдени. Гласовете ни не могат да се развият, както е било възможно в по-ранни дни, а това е резултат от силната материализация на битието.
В съвременния живот хората почти не пеят, това е привилегия за „избрани“ и „талантливи“. Празнотата, която се появява е запълнена с нещо друго, живото пеене е заменено със записана музика. Заместителят е по някакъв начин „перфектен“, но нереален. Разсейва съзнанието ни и липсва когато го няма. След достатъчно дълга „консумация“ на заместителя е трудно да се намери живо изпълнение, което да се сравни със записаната музика. Много по-лесно е да пуснеш радиото и да слушаш „перфектното” изпълнение, отколкото да се опиташ да направиш нещо сам, което доставя много по-голямо удоволствие от простото слушане на готов запис.
Защо пеенето е нужно да бъде разпознато като начин за свързване с духовния свят? Пеенето е път на издигане над границите на физическото, намиране на връзка с висшите светове, с ближния си и вътрешното Аз, използвайки тялото като инструмент. А бъдещата земно-космическа задача на човека е да се превърне от сътворен в Сътворец и Творящ космическо Слово.
В подкрепа на това са думите на Рудолф Щайнер GA_119 „Макрокосмос и микрокосмос“ – Единадесета лекция, Човекът и планетарната еволюция:
„В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларинкс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларинкс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларинкс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.“
Коя е Валборг Вербек?
Създателката на „Школа за разкриване на гласа“ и „Терапия чрез пеене“ е шведската оперна певица Валборг Вербек-Свердстрьом. Валборг е родена в Северна Швеция през 1879 г. Пеенето е нещо, което е било естествено състояние за нея, без трудности както в най-ниските, така и в най-високите регистри.
До 11г. възраст израства в малкото родно градче Гавле, пеейки свободна сред дивата заобикаляща го природа. На петнадесетгодишна възраст влиза в Кралската музикална академия в Стокхолм като ученичка по пеене.
Вербек: „Пеенето беше просто моята стихия – за мен това беше най-директният израз на цялото ми, безгрижно детско същество“.
Въпреки шеметната си кариера на оперна певица, на двадесет и петата си година стига до състояние, близко до парализа на гласните струни. Гласът и отказва да роботи. Това е и повратната точка към търсене на нещо ново и целебно в пеенето и звукоизвличането. Започва да развива свой собствен подход към гласовите феномени, разработва упражнения, чрез които постепенно възвръща гласа си. Така поставя началото на новия метод за естествено развитие на гласа и възстановява дейността си като оперна певица. През 1906 г. Валборг се омъжва за младия немски поет Луи Вербек и заживява в Германия /Хамбург/, като и двамата се задълбочават в изучаване на антропософията. През 1908 г. се запознава Рудолф Щайнер, който я насърчава в нейното начинание. Съвместната им работа в периода 1912-1924г. донася признание за „Школата за разкриване на гласа” като правилен начин за обучение на гласа.
Школа за разкриване на гласа
Под ръководството на Рудолф Щайнер Валборг Вербек създава упражнения, свързани с вокализиране на гласните и съгласните звукове по начин, изживяващ се не само като физически, но и като проникващ душевен процес. Така разкрива духовната страна на пеенето, на звуковите потоци, течащи между физическия и духовния свят, а човекът е естествен посредник между видимото и невидимото.
Вербек: „Човешкият глас не се нуждае от „обучение“ – той вече е там, завършен и съвършен като субект, звучащ в един идеален свят. Това, което чака е – освобождение!“.
Основната цел на Вербек в школата е не да тренира гласа, а да го освободи. Затова и пеенето тук не се разглежда като резултат от дейността на определени органи или части от тялото, а като израз на цялото ни същество. Има случаи когато гласът е „блокиран” поради различни физиологични или други причини. Чрез метода те биха могли да бъдат премахнати и присъщите качества на всяко човешко същество да се разкрият.
Чрез дадените по природа дишане, говор, дъх, пеене, се разкрива пътя назад към пра-корените и се намира отново връзката с Духовния свят, от който идваме. В този смисъл пеенето е духовно пробуждане и израстване, вътрешна работа, посока на изследване и връзка със себе си, процес на вникване във феномените и проследяване на промените, до които водят. Това е „вътрешен поглед“ през звука.
Медитативните процеси по време на пеене осветяват физиологичните и ги преобразуват в една по-висока етично – естетическа сфера. От тази гледна точка вокалното обучение означава най-прецизно формиране на човека – от завършването на физическия инструмент през развитието и укрепването на умствения живот до усъвършенстване на духовните способности.
В работата си с хора със специални нужди Вербек поставя основата на терапевтичното приложение на школата, а именно „Терапия чрез пеене“. Оставяйки настрана своята певческа кариера, тя се отдава на тази пионерска работа, извършвайки я енергично и вярно до края на земния си живот.
Терапия чрез пеене
Терапията укрепва жизненото тяло на човека, събужда естествените целебни сили, които всеки един от нас носи, среща ни с вътрешното ни същество и е едно мощно средство за трансформация. Работи се лечебно с човека в неговата цялост на взаимодействие на 12-те човешки сетива, троичността– мислене, чувстване и воля, четирите тела – физическо, етерно, астрално и Аз-а на човека. В търсещ и намиращ отговори подход към елементите – дишане, процесите на слушане и вслушване, съгласни и гласни, потапя във все по-дълбока трансформация по пътя към нашето „Аз-звучене“. Гласът е този, който ни свързва с вродените творчески сили. Така чрез практически опит се придобиват нови и задълбочени възможности за възприемане на нашето тяло, душа, дух и връзката ни с космическите сили и здраве на всички нива.
Днес методът има почти 100 годишна история. Практикува се и преподава в Бразилия, Хърватия, Финландия, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария, Чехия, САЩ и Обединеното кралство.
Упражненията в „Терапия чрез пеене“ имат лечебен ефект при редица заболявания. Резултати се постигат при астма, заекване, слаб слух при деца, повърхностно дишане, проблеми с храносмилането, нервност, мигрена, безсъние, напрежение и др. Добър опит има и в областта на лечебната педагогика. Но всъщност най-силната страна на терапията е пътят на трансформация, поет от събудения и укрепнал Аз на човека.
