Интервю с Марк Гринголс за вестник „Антропософски вести“, 78 бр.
Марк Гринголс е антропософ от Израел, ученик на Армен Тоугу, практикуващ и преподавател по метода „Логика на сърцето“. През Ноември 2022г. и Януари 2023 г. в София се проведоха семинари по „Логика на сърцето“, а в началото на месец Юни тази година очакваме отново гостуване на Марк Гринголс в България за семинар и разширяване на практиката по метода.
Марк, моля разкажи как срещна антропософията.
За мен запознанството с антропософията е свързано с пристигането ми в Израел. В 1991г., когато бях на 21 години, дойдох от Сибир /Омск/ в Израел и буквално след година моят баща Аркадий Грингольс се запозна с опитен антропософ от Украйна. Срещнахме се заедно в района на един от главните учебни и изследователски институти в Израел. Разхождайки се из големия парк, той започна да говори за антропософията. Аз дори нямам спомен какво конкретно е разказал, но у мен възникнаха едни силни чувства, които помня ясно и в този момент – първото е, че това е свързано с моя живот и второто – породилото се желание да търся своя път. По това време учех физиотерапия. Започнах в нашия институт да търся книги на Щайнер на еврит, който всъщност като език в този момент дори не познавах добре. В някакъв смисъл търсех приключения. Намерих книгата „Как се постигат познания за висшите светове“. Четях я усилено, което беше много забавно, защото – първо не знаех добре езика и второ наистина не разбирах какво е написано там. Но не се отказвах.
По-късно отидох в антропософската група на Вера Коен в Телавив. Вера Коен е много виден антропософ в Израел, една от първите и все още жива. През 1995г. изучавахме книги на Щайнер. Аз отново не разбирах много, но продължавах да ходя там. И ето – учех физиотерапия и четях антропософия.
Четях, четях, четях. После при баща ми се сформира група Реховoтска /по името на град Реховот, намиращ се близо до Телавив/, която беше руско говоряща. Тази група двадесет години функционира в дома на баща ми – срещаха се, много работиха. Нещо удивително, наистина! Няколко пъти ходих и си тръгвах, търсейки своя път.
Първите години след срещата с антропософията ми аз търсех и търсех, но не можех да почувствам накъде ще продължи това. Като не можех да намеря място сред антропософските групи, аз продължих да работя самостоятелно.
Учих, после създадох семейство, имам деца. Това беше такъв житейски период. Но вътрешно аз се търсех.
Срещна ли хора, които са имали решаващо значение за твоя антропософски и житейски път?
До 2013г. аз бях повече в материалния свят, изучавах самостоятелно антропософия, но и правех кариера. Тогава бях началник на голяма физиотерапевтична клиника, 30 физиотерапевта. Това е моят своеобразен път. Когато станах на 42г. през 2013г. аз вътрешно в душата си почувствах някаква промяна. Отново започнах да чета активно Щайнер и нещо в мен се пробуди. Тогава отидох при моя баща и му казах: „Виж, август ще взема отпуск. Знаеш ли дали тогава ще има нещо интересно, антропософско?“ Той ми каза: „Да, ще има седмица на Мира в Израел.“ И аз отидох на тази седмица на мира. Тогава баща ми Аркадий вече се беше преместил на север в село от типа на стопанство, комуна, близо до местността, където се е случило Възнесение Христово. На север антропософската дейност е изключително активна. Има и много валдорфски градини и училища. Баща ми каза: „Хайде ще ходим на служба, Армен ще я води“. И аз отидох – в селище Ардуф, главното антропософско селище в Израел. Там има евритмия, кемпхил, биографическо преподаване, медицина. Като сърце на антропософията, основали са го първите антропософи в Израел. Там се състоя службата. Наблюдавах с голям интерес и бях част от нея, но когато дойде ред да взема причастие, аз мигновено усетих промяна в мен. Усетих, че нещо на момента стана различно. До тогава бях като човек от външния свят, който беше чел антропософия, знае нещо. Но от този момент нататък аз рязко промених посоката. Поглеждайки назад, от срещата с антропософията – 10 години четох, после 10 години нещо в мен спеше и зрееше и ето отново промяна, започна трети етап след запознанството с Армен Тоугу. Отново заработих с групи, наживо и нлайн. Обърнах се към активна дейност.
Темата на настоящият брой на вестник „Антропософски вести“ е Великден и затова бих искала да те попитам – Как живее Великденския празник твоето сърце?
Аз бях едно съветско дете и при нас нямаше никаква позволена религия. Имаше 1 май, 12 април – ден на космонавтиката и др., така беше. Когато дойдох в Израел, много ме привлече юдеизмът, все пак съм евреин по националност. Може би е малко смешно, но аз нямах никаква представа какви са евреите и бях любопитен да разбера. Там също има Пасха, старозаветни събития, но много от нещата са паралелни. Когато се запознах с антропософията, аз всъщност срещнах християнството. От атеистичното детство, през потапящите запознанства и изучаване на талмуд (книги с еврейска мъдрост). Не намирайки там отговорите, които търсех, ги оставих. И после в антропософията открих съзвучие. Паралелно с четенето, размишляването и намирането на отговори, за мен най-важно е да правя нещо, важни са делата с това, което съм научил. Желанието ми е на основата на тези знания, да направя нещо практически. И в самата професия аз съм човек на действието. Не е задължително да е физическо действие, тъй като съм физиотерапевт, понякога е достатъчен разговор, за да придвижиш човека с крачка към неговото оздравяване.
За мен Пасха е освобождение – освобождение от тялото, освобождение от … Да кажем така – ние сега не сме свободни. Щайнер говори за свобода на мисленето. Ние сега с Логика на сърцето се опитваме да се освободим в чувствата но принципно ние изхождаме от това че вътре в нас и около нас, няма свобода. И желанието да се освободя за мен е желание практически да позная. В библията се казва: „Познайте истината и ще бъдете свободни“. Армен споменава тази тема – какво е важно за нас сега. За мен Пасха е празник на освобождението. Но това е процес, който се случва постоянно. Като случило се събитие го приемам като точка във времето, в което това става ясно във външното. Нека допуснем, може да звучи малко странно, но от моята ситуация, аз не мога да отида в църква и да празнувам Пасха. Това не е моята реалност. Моята реалност е, че аз съм длъжен във времето малко по малко да се освобождавам в този смисъл от нещата, които ме правят несвободен. Пример – в 2015 г. имаше семинар на Армен в Израел, тогава се разви методиката на Зодиакалния диалог и това беше темата на семинара. Съгласих се да бъда медитант в диалога и поставих въпрос. Задават се въпроси и от вътре търсиш отговори, придвижвайки се по методическия път на кръга. И едно от нещата, които се случиха е, че преживях утринното, пролетно слънце в европейска страна. Звучеше странно, но на следващата година аз бях в Щутгард през май и правех диалог и тогава си спомних моето видение и това беше много важно откритие, свързано с моя път. Освобождението не се случва изведнъж, то е процес.
От това, което разказваш оставам с впечатлението, че има много развита антропософска дейност в Израел. Ще ни споделиш ли нещо интересно?
В един период от моя живот, заедно със семейството ми се преместихме на юг в Израел. Там имаше Кемпхил селище „Селото на Рафаел“. Това е нещо обичайно за Израел, има много такива, функциониращи на принципа на стопанство. Там хората живеят, имат си домове и във всяко семейство „осиновяват“ хора над 18г. с аутизъм, синдром на Даун и др. Наричат ги „приятели“. Такава е системата -работят, идват и доброволци от Германия. Там се обучавах веднъж в седмицата. Имахме интересен случай – голямата ми дъщеря тогава беше на 3г., изпратихме я на градина и имахме много проблеми. Говорих с хората от „Селото на Рафаел“, че би било много хубаво при тях да има валдорфска градина. Оказа се, че от няколко години се готвят за това, но все още не са убедени, че ще е добре. Тогава моето обръщение към тях беше стимулът, който ги активира наистина да създадат валдорфска детска градина.
В Израел има голяма неправителствена организация на варлдорфските градини и училища, голямо движение. В някакъв смисъл е модерно, има много симпатизанти. И това е разбираемо, защото обичайните училища в Израел са като казарми. Хората искат нещо добро и красиво за децата си. От друга страна обаче си остава само външното ползване на метода, без задълбочаване и вникване.
След срещата с Армен Тоугу ти си започнал активно да се занимаваш с Логика на сърцето. Това е нещо ново като метод. Може ли да разкажеш малко повече за читателите на Антропософки вести каква е връзката на Логика на сърцето с антропософията?
Анттропософията за мен е практическо християнство, а Логика на сърцето е практическа антропософия с една много мощна познавателна основа. За да я практикуваш, трябва да имаш много познания. Разбира се ти можеш и да го обясниш и да го прилагаш с хора, които не познават антропософията, но това си остава движение на повърхността. Логика на сърцето е свързана с пробуждането на сърцето, с пробуждане на сетивото за истина, за което Щайнер постоянно е говорил. В GA 245 Указания за езотерично обучение Щайнер пише, че хората вече много са напреднали в мисленето и чувстването и е настъпило времето когото да се събуди волята. Първите стъпки в създаване Логика на сърцето са направени чрез интуитивната библиодрама. В средата на деветдесетте години при Армен Тоугу са идвали хора с проблеми в търсене на разрешението им. Тогава намирали място в библията, което съответства на проблема. Разделяли се ролите и хората го играли и от това, което човек преживявал му помагало да се справи със ситуацията. От тук се ражда и подходът „драма“ в Логика на сърцето. Когато сам го преживееш, не някой да ти каже готово решение. Когато първо си в ролята на болния, а после в ролята на Христос, когато си в позицията на преживяващия, тогава в душата ти се образува субстанция. В теб вътре се раждат отговорите на въпросите ти, изхождайки от теб самия, от твоя Аз. Ти си активен в твоята воля. Щайнер много говори за това и дава упражненията, с които да се постигне, но има малко разработени от това методи. Логика на сърцето ни дава пътища за работа в настоящия живот. В малки, но обичайно човешки ситуации ние можем да го прилагаме. И то работи!
За мен Християнството е нещо много практическо и много свързано с живота и Логика на сърцето. Вътре в мен то не в този вид ходене в църква. Харесвам църкви, харесвам много органна музика, но не чувствам нищо специално в душата си. Но когато правя диалог или друг метод, нещо там се изменя и точно там присъства Христос. „Когато двама или трима се съберат в мое име – там съм и аз“ Ето, ние това и правим – събираме се в негово име. Антропософията помага за уравновесяване на кармата. Логика на сърцето е групова работа, която за мен е точно това – метод за уравновесяване на кармата.
Това съм преживял със семейната ми карма – благодарение на баща ми аз дойдох в Израел. Ние не дойдохме заедно. Той замина с втората си жена и идвайки по-късно, за мен това беше възможност да се докосна до антропософията. Когато поглеждам към моя живот аз виждам, че това е било една от житейските ми задачи. После хората с които съм в група, с тях отново имам кармични отношения. Това са много тънки и сложни преплитания и точно чрез Логика на сърцето с ние имаме възможност да погледнем към това.
