Пътят на Валдорфското училище – Антропософски вести – Брой 76/2022г.

Материалът е вдъхновен от топлия разговор с Теофана Манева – един от създателите на първата валдорфска градина и Весела Еленкова – един от основателите на Валдорфско училище и детска градина „Проф. Н. Райнов“

Пътят на Валдорфското училище – какъв е той, как е започнал, кой върви по него, защо е толкова силен импулсът за създаването и развитието му? Защо е толкова важно за нашето общество и какви хора ще излязат от него, за да тръгнат по пътищата на живота? Това са въпроси, чийто отговори са скрити във всеки един, който е станал част от този път. Но нека надникнем назад в миналото и отправим поглед към началото.  А за да стигнем до идеята за  създаване на валдорфско училище …

През 2007 г. в София е открита първата валдорфска детска градина „Златно зрънце“.Началото е трудно, с няколко дечица, новремето минава бързо, децата се увеличават, а ето че идва ред на първия випуск завършващи градината.  Естествено се поражда и въпросът – „До тук беше чудесно! А сега накъде?“. Как ще се случи този важен преход от градина към училище? И ето какво може да направи импулсът и грижата за децата – появява се инициатива за основаването на училище, родена от необходимостта на родителите от Златно зрънце децата да продължат във валдорфско училище. Събитията се задвижват, а ентусиазмът е това, което може да окрили, да премине през трудности и да впрегне волята за действие. Започва провеждането на редовни събирания, организиране на срещи с представители на МОН, създава се учителска група за разработване на валдорфски учебни програми, които в първоначалния си вид са доста по-различни от официалните. Организирано е едноседмично обучение с Ян Нет /първия ментор на училището/от Нидерландия, лектор на първия 12-седмичен въвеждащ курс по валдорфска педагогика, проведен в България и вдъхновител за появяването на първата валдорфска градина.

Периодът 2010-2011г се посвещава на събирането на документи за издаване на лиценз на училището. 2011 г. от МОН се получава разрешение и под наем е взето помещение в тогавашната  сграда на ЧДГ „Златно зрънце“. Създава се сдружението „Училище за нашите деца“. На помощ идва Кристоф Йохансен от IAO (Асоциацията за Валдорфска Педагогика в Централна и Източна Европа и Далечния Изток), който помага с организирането на дейността – образователната и управленската. А с подкрепата на немската фондация „Софтуер“ АГ малката класна стая е готова за началото на учебната година. Ето ги и първите трима ученици – двама в първи клас и един във втори. Ново начало, ново начинание, разбира се и ново име. Първите срещи за присъединяване към детската градина се провеждат в галерия „Николай Райнов“. И някак естествено тази личност на писател, художник с широк духовен мироглед и богато наследство в българската култура става име на новото училище. Към инициативата се присъединява вдъхновяващ учител – Анелия Андонова, която се влюбва в каузата. След училище пък първите трима ученици са в занималнята с г-жа Силвия Василева, към която родителите отправят покана с откриването на училището да бъде първата валдорфска учителка. И така работата продължава усилено  с ежеседмични срещи, на които се обсъждат възможности за финансиране на начинанието, привличане на съмишленици за каузата – родители и учители, готови да се ангажират с нея. Три валдорфски майки – Нели Долдурова, Людмила Тенекеджиева и Гергана Георгиева полагат огромни усилия за набавянето на всички необходими документи и разрешения. Начинанието се радва на подкрепата на ЧДГ „Златно зрънце“ и представители на Антропософското общество в България.

През 2012 г. училището и ЧДГ „Златно зрънце“ решават да се преместят заедно в центъра на града. Организирана е огромна кампания за привличане на нови семейства, така че да се поеме наемът на къщата и да се осигурят всички необходими разрешения. Първите трудности са от административен характер, сблъсъка с образователната система, условията които трябва да се осигурят, за да се обезпечи училището.

Възниква необходимостта от първоначална програма, която е съобразена с изискванията  на МОН, а в същото време отговаря на принципите за валдорфско образование. Основната работа на първата учителска колегия е епохите, предвидени в училището, да бъдат съпоставени с програмата, спусната от МОН. И тук Ваня Митинска е човекът, който допринася изключително много за създаването на тази програма. Тя отваря една много голяма врата към въвеждането на валдорфския мироглед в образованието. И всеки път когато идват на проверки от МОН остават очаровани от знанията и уменията на учениците. Партньорството с държавата остава решаващо за създаването на училището. Представителите на МОН са открити и помагащи в процеса.

Като че ли всичко се развива гладко до деня, в който училището и детската градина се озоват в ситуация на сериозно разминаване във възгледите и невъзможност да изгладят конфликта. Това отнема години и едва през 2015 г. двете сдружения отново заработват заедно.

Междувременно училището основава своя детска градина. Трудностите са много –  определяне ролите и отговорностите, намирането на учители,  установяване на правилата. Развитието на една училищна общност изисква огромни усилия, а  и финансови ресурси, които все не достигат.  През 2016 г. е приет нов закон за образованието и Валдорфското училище се озовава в ново положение. С разрешаване на иновативни училища,  пътят се отворя, но се появява и необходимост от ново сдружение – „ЧСУ Николай Райнов“.

През 2019 г., отново благодарение на усилията на родителите и с щедрата финансова подкрепа на „Софтуер“ АГ, училището отново се премества в нова, по-просторна сграда. Броят на децата надмина 100, а в следобедните часове са организирани творчески занимания по интереси със свободен достъп за всички деца в града. От 2021г. училището получава държавно финансиране и вече е цялостно функционираща институция.

Теофана Манева: Водещата нишка, която минава през времето и държи здраво пътя на осъществяване на училище, въпреки всички препятствия, е каузата за децата.

Трудно е да се изброят всички, които в хода на годините са допринесли за създаването и развитието на Валдорфското училище. Всеки един от хората, които се появяват в даден период е във връзка с етапа на развитие и нуждата. Има хора за „челен тласък“, хора-гребци, хора за връзки с институциите… Всеки сам по себе си е уникален и допринася за общата цел.

Най-голямото изпитание и трудност за двигателите се оказва „изчерпването“ – изчерпването на хората, които дълги години носят. Да си вътре, да го мислиш, да поемеш отговорността – това изисква лична жертва.  И тук идва изкуството на социалния организъм – как на практика се случва, как се живее всеки ден. В този организъм  всеки да знае своята функция и да може да поеме отговорността, да не се страхува от това да сгреши. Всички практически направления на антропософията са изкуство. Дори воденето на диалог е изкуство.

А водещата нишка, която минава през времето и държи здраво пътя на осъществяване на училище, въпреки всички препятствия, е каузата за децата. То е нужно в  България, в името на децата. И това е надличностно, отвъд всички неразбирателства и трудности. А сблъсъците не са нещо толкова лошо, защото всеки сблъсък води до разделяне и умножаване. Нека се появяват все повече хора, привлечени от идеята, хора, които се запалват от искрата. Нека се появяват градини, училища, все повече деца да имат щастието да преминат през това обучение и когато пораснат да станат творци на собствения си живот. Силата която дава Валдорф е творческа и градивна. Учи човека да се изразява, да се проявява, да опознава другия, да го уважава. Чрез децата все повече тези принципи ще преливат в обществото.

Весела Еленкова: Едни думи на Ян Нет „рисуват“ много ясно пътя на едно валдорфско училище –  първите 7 години са действени /материална база, условия, обезпечаване на ресурси/,  вторите 7 са институционализиране /израждане на правила/ и след навършване на 14години, се ражда Аз-ът на училището.  И това предстои да се случи 2025г.

Училището върви по пътя си със своите моменти, със своите изпитания. И все по-ясна става нуждата от повече антропософски инициаитиви, които да предоставят възможности за всеки, който има нужда, да почерпи от знанията, от практическите направления на антропософията.

Това е един ретроспективен поглед назад към изминалите събития и извървяния път. В следващи материали ще се срещнем с учители, родители, деца, свързани със съдбата на валдорфското училище и картината ще става все по-цветна и жива.

Целият брой 76 на Анропософски вести може да прочетете от ТУК

Автор: Цвета Мишкова

Автор