Интервю с Д-р Ерих Скала за Антропософски вести – Брой 76/2022г.

Чрез методите на антропософската Арт-терапия постигаме взаимно трансформиране и себеусъвършенстване

Продължаваме темата „Антропософска терапия чрез пеене“ и по-близкото запознанство с преподавателите в курса. Днешната ни среща е посветена на разговора с д-р Ерих Скала – лектор по Антропософска медицина в обучението, специалист по вътрешна медицина с дългогодишно усъвършенстване на квалификацията и дейност като преподавател по комплементарна медицина, природолечение и антропософска медицина.

Д-р Скала, бих искала първо да благодаря за съгласието Ви да проведем това интервю и да споделите с нас и читателите Ваши идеи и преживявания. И така – Как избрахте пътя на антропософската медицина или може би той Ви избра?

Наложи ми се дълго да го търся и то поради въпросите, които пациенти ми задаваха. В началото бях много въодушевен лекар, излязъл от университетската медицина, работейки в университетската болница. И с колкото повече пациенти се запознавах, толкова повече имах усещането, че съм с празни ръце. Защото всичко, което бях научил и знаех, просто не отговаряше на въпросите от работата ми в болницата и не беше лечебно за пациентите, които имах. Така покрай всичко, което правех, започнах да изучавам различни алтернативни методи на лечение – акупунктура, природно лечение, хомеопатия, традиционна китайска медицина. Постепенно в мен се появи усещането, че това действа лечебно и то по-щадящо от химическите медикаменти, които често само отстраняваха симптоми. Но въпросът в мен остана – Защо то действа така? Защо промяната на въздуха действа върху човека или защо забождането на една игла на определено място действа върху целия човек? И така се стигна до един момент, тогава бях на 35 години, в който видях, че имам нужда от обяснения и трябва наново да се ориентирам. Така търсейки нови места за работа, открих и кандидатствах в една антропософска клиника. До тогава нямах представа какво е антропософия. Главната лекарка на болницата отдели цял час време и разговаря с мен. И тя ми каза: „Естествено, ние бихме Ви взели, но не съм сигурна дали това точно е правилното за Вас… Вие вече прочели ли сте „Как се постигат познания за висшите светове?“ Казах: „Не, не съм чел, Рудолф Щайнер не ми говори нищо, това не е стигало до мен… Добре, ще го направя.“ Веднага заминах за Фрайбург до университетската библиотека и там попаднах на една стена 3 м широка и 2 м висока само с книги на Рудолф Щайнер. Тук започнах с тази книга и продължих да чета все повече и повече. Постепенно по този начин получих отговори на моите въпроси.

Прекрасно! Звучи като приказка!

Да, бях воден!

Какво беше първоначалното Ви усещане и как решихте да приемете поканата на Теодорос Ригас за присъединяването Ви като лектор в обучението?

Първият ни контакт беше в Дотенфелдер Хоф на една конференция по терапия чрез пеене. Като име Теодорос вече ми беше известен, тъй като съпругата ми завърши през 2012 г. нейната терапия чрез пеене и след това проведе при него стажа си. Тогава той работеше в една болница в Хамбург. По време на конференцията Теодорос се обърна с въпрос към мен, дали мога да заместя лекаря, който току що се беше разболял, за едно обучение в Атина. След това ме попита и за София. А аз се съгласих, защото с удоволствие преподавам човекознание, въпреки че тогава не знаех нищо за България.

Според Вас необходими ли са някакви специални личностни качества, за да стане човек Певчески терапевт?

Според мен това трябва да бъде човек, който да може да постига вътрешно спокойствие чрез вслушването. На преден план въобще не стои това, да е добър певец. Много по-важен е начинът, по който човек сам приема гласа си и тялото си като инструмент и е готов да научава нещо ново с всеки пациент. Защото ние напредваме чрез добро вслушване в себе си и в другия човек. И сега да отговоря точно на въпроса – готовността да се върви по този път, това е важно. Да се тръгне по собствен път на обучение, т.е. да се работи със себе си и да се задълбочава собственото познание по антропософско човекознание и разбиране за болестите.

Каква роля играе медицината в Терапията чрез пеене?

Терапията чрез пеене възниква изцяло от опита, който има г-жа Валборг Вербек-Свердстрьом – нейния личен и този от срещата й с Рудолф Щайнер и с антропософията. Първоначално тя е известна оперна певица. Заедно с нейните сестри тя се изявява на най-големите сцени в Европа. Но в живота й настъпва ситуация, в която тя губи гласа си и не може, а и не иска повече, да продължи със сценичната си кариера. След това се съсредоточава върху себе си и започва да изследва какво се случва с нея в ларингса и в цялото тяло. Откривайки упражненията в процеса на изследване, взема решение да продължи да работи само терапевтично. И тогава чрез Ита Вегман идва нейният контакт с антропософски разширената медицина. В същото време съпругът й е високопоставено лице в антропософските среди в Хамбург. И за мен точно това е срещата на двата импулса – на антропософската медицина чрез Ита Вегман и от друга страна – на личния импулс на г-жа Вербек-Свердстрьом. И по същия начин, както това се случва в антропософската терапия (арт-терапия, лечебна евритмия, пластициране), чрез култивирането, активирането на различните активности по пътя на антропософията, се помага на пациентите. По същия път се върви и в Терапията чрез пеене – пациентът да прави нещо. Не просто да гълта хапчета, а да бъде активен. И разбира се да се учи сам под ръководство да борави с тези сили, които идват от пеенето и да ги прилага върху собственото си тяло.

Вие изнасяте лекции не само в България. Има ли нещо тук, което Ви е направило силно впечатление – в хората, порядките, културата и не сте срещали другаде?

Това, което от моя гледна точка ми прави впечатление, е, че тук контактът много лесно се получава на едно сърдечно ниво. И после съвсем естествено оттук може да се достигне това ниво, на което да се работи и да се понесе тази бъдеща съвместна работа. Това, което наблюдавам и при лекциите ми тук – хората тръгват с мен, с това което преподавам и говоря, не толкова на интелектуално ниво, а по-скоро на сърдечно и така то става живо, и аз това го усещам.

Това точно говорихме с колеги вчера, че Вашите лекции са на някакво друго ниво, всичко преживяваш, усещаш и така учиш и разбираш.

Това е целта на антропософията – не да е теория за главата, а да се импрегнира в сърцето и волята. За да можем след това ние въодушевени и вдъхновени от този импулс да помагаме, да стигнем до действането и практиката.

И последен въпрос – Какво бихте пожелали на читателите на „Антропософски вести“?

Не е толкова просто да се каже, защото прекалено малко ги познавам. Мога като цяло общо да говоря, че в момента аз определям ситуацията в света като въпрос към антропософията като такава. Защото ние можем да решим много от настоящите проблеми само с помощта на антропософската воля. Воля казвам съвсем съзнателно тук, защото от гледна точка на познавателната теория само в главата нищо не може да се случи. В това време ние трябва действително да се събудим и с много голямо внимание да отбележим колко важно е това действане помежду ни и един с друг. За да можем да противодействаме на тази социална изолация. Най-често се използва „социална дистанция“ като понятие и това се спуска отгоре като наредба, като заповед. И точно противоположното на това бих препоръчал на хората – да се събудят и да са отворени за социалното заедно един с друг, за срещата и за съвместното действане!

Благодаря много за това интервю! За мен е чест и душевна радост това, че съм част от обучението по Терапия чрез пеене и Вашите лекции! Благодаря и на Катя Белопитова за превода. Тя преживява всичко, което превежда и то достига до нас, на нашия език, живо и неподправено!

Да, така е. И аз също ви благодаря, на вас и на всички участници в курса за интензивната съвместна работа!

Изготвила: Цвета Мишкова
Превод: Катя Белопитова

Целият брой 76 на Анропософски вести може да прочетете от ТУК.

Автор: Цвета Мишкова

Автор